— Може да ти помогна малко и на теб ще ти потръгне.
Усмивката беше все още на лицето му, но се чувстваше, че е засегнат.
— Какво означава това? — попита той.
— Значи, че си обрал някои лаври за моя сметка. Може би трябва сам да заслужиш награда, която да те закрепи отново здраво на стола ти пред бюрото…
— Мога да мина и без да ми правят услуги. Особено ти…
— Но страната не може! — прекъснах го рязко.
Сега вече без изобщо да се усмихвам.
— Хайде, да не започваме лични заяждания, докато не се изясни положението като цяло. Все още нищо не е ясно…
Той ме погледна с очакване. Другите — също. А очите на Чарли бяха притворени и той се наслаждаваше на момента, колкото и аз самият, доволен, че нещата стават така, както искам.
— Мисля, че зная как можем да разбием връзките им. Вече съм наясно и откъде идват нарежданията им.
Някой каза нещо неразбрано. Лицето на Рандолф започна да се зачервява и белите му зъби проблясваха на него.
— Не се пазарим, Тайгър.
— Ами тогава, вървете по дяволите — казах спокойно.
Той посегна към ревера ми и почти ме сграбчи. Хванах ръката му и го отблъснах.
— Не ме пипай!
— Могат да те накарат да говориш.
— Имам много белези от хора, които мислеха като теб, но това досега не се е случвало. Ако не сте усъвършенствали техниката си, ще ти е трудно да ме пречупиш.
Чарли застана между нас.
— Кажи, каквото имаш да казваш, Тайгър! Кимнах и се усмихнах на Рандолф.
— Приказките ще оставим за после. Искам десетминутна преднина на улицата.
— Добре — каза той студено.
— Много бързо се предаваш, приятел. Искам да потвърдиш.
— Ако мислиш…
Чарли се обади:
— Познавам този човек, Хал, няма да каже нищо, ако не се навиеш. А ако се съгласиш, искам да спазиш уговорката.
Рандолф щеше да експлодира всеки момент.
— За толкова глупав ли ме мислиш?
— Доста глупав, ако не решиш бързо — прекъсна го Чарли. — През цялото време правим пазарлъци. Това не е нищо особено. Залагам за този човек. Ако смяташ, че сега те натискат от страна на правителството, задръж Тайгър и ядрото на групата ИМ ще се изплъзне. Но именно тогава наистина ще разбереш какво е натиск. Ще те смачкат. И аз ще се включа, и от Вашингтон, и Мартин Грейди, пресата и кой ли още не. През останалата част от живота си ще изрязваш вестници…
Не можах да не се засмея. Не мислех, че полковникът все още може да говори така. Рандолф знаеше, че той не се шегува. Стоеше, искаше да ме убие с поглед, но не можеше да го направи. Трябваше му минута, за да се успокои, бясно крачейки из стаята. Най-накрая дойде пред мен и каза:
— Добре, Мен, печелиш. Сега къде отиваме?
— Томлинсън Билдинг на Бродуей — отвърнах.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Пазачът седеше на бюрото си в дъното на коридора, наведен над вестник. Равнодушно махна с ръка, когато му казахме, че искаме да проверим в книгата, кой е сега в сградата. Имаше само няколко подписали се, но никой — за етажа, който ни интересуваше.
Тримата — Чарли, Рандолф и аз се качихме с асансьора, докато другите тръгнаха по стълбите.
Когато стигнахме етажа, изчакахме другите, оставихме двама до асансьорите и един на стълбите, а ние приближихме вратата. На пръв поглед изглеждаше, че вътре е тъмно, после забелязах тънък сноп светлинка в долния ъгъл на вратата. Шепнешком казах на Чарли:
— Стъклото е боядисано в черно, но виж долу.
Той също забеляза процеждащата се светлина и кимна.
— Вътре има някой — подхвърлих аз.
Чарли ни направи знак да се отдалечим малко.
— Трябва да действаме бързо!
— През стъклото. Аз ще го разбия с брадвичка от противопожарното табло, а вие покрийте цялата стая. Разположението е просто, има само една голяма стая и можем да ги спрем от вратата.
Отворих вратичката на противопожарното табло, взех брадвичката с червена дръжка и се върнах до вратата. С черни полицейски пистолети в ръце, Чарли и Рандолф се дръпнаха настрани, за да има място да действам. Когато бяха готови, аз хванах брадвата откъм плоската страна, за да отнесе по-голяма част от стъклото, и я стоварих, описвайки дъга върху него.
То се счупи и се посипа в стаята с трясък, който отекна по коридорите. Светлината от стаята ни заля, но от стъклото беше останало много и трябваше отново да удрям. Един смешен дребен човек в черен костюм скочи от бюрото с изкривено от страх лице, изруга неразбрано и се хвърли под масата.
Рандолф посегна да отключи вратата. Дръпнах го навреме. Светна от дулото на пистолет и един куршум се заби в рамката на вратата, където Рандолф стоеше само преди миг. Чарли даде няколко бързи изстрела по посока на човека, но аз знаех, че не е улучил.