Andale22, каза той и направи жест с опакото на ръката си, все едно го напъжда.
Лицето на хлапето притъмня. Кучи син, каза то. Тръгна към края на бара. Изражението на бармана не се промени. Той извади изпод бара старинен армейски пистолет с кремъчен затвор и дръпна ударника с ръба на дланта си. В тишината се разнесе силно глухо изщракване. Звън на чаши по цялата дължина на бара. После тътрене на столове, дръпнати от играчите покрай стената.
Хлапето замръзна на мястото си. Старче, каза то.
Старецът не отговори. В кафенето не се чуваше никакъв звук. Хлапето се извърна, за да го потърси с поглед.
Esta borracho23, рече старецът.
Момчето се взираше в очите на бармана.
Барманът махна с пистолета по посока на вратата.
Старецът заговори на испански на мъжете в кръчмата. После каза нещо на бармана. След това сложи шапката си и излезе.
Кръвта се дръпна от лицето на бармана. Когато излезе иззад бара, той бе оставил пистолета и държеше в ръката си дървен чук, с каквито избиват чеповете на бъчвите.
Хлапето се оттегли към средата на салона, а барманът напредваше бавно към него като човек, който отива да свърши някоя досадна работа. Той на два пъти замахна към хлапето и хлапето на два пъти пристъпи бързо надясно. След това направи крачка назад. Барманът се закова на мястото си. Хлапето се прехвърли с лекота през бара и взе пистолета. Никой не помръдваше. То отвори капачето на затвора, запъвайки го в ръба на бара, изсипа барутния заряд и остави пистолета на плота. Сетне избра две пълни бутилки от рафтовете и заобиколи бара, държейки по една във всяка ръка.
Барманът стоеше в средата на помещението. Той дишаше тежко, следвайки с поглед придвижването на хлапето. Когато то се приближи към него, той вдигна чукалото за чепове. Хлапето се наведе леко с бутилките, направи лъжливо движение и след това разби тази в дясната си ръка в главата на мъжа. Кръв и алкохол пръснаха навсякъде, коленете на мъжа се подгънаха, а очите му се завъртяха нагоре. Хлапето вече бе пуснало гърлото на бутилката и преди още то да падне на земята, прехвърли втората бутилка в дясната си ръка като опитен разбойник, после я стовари в черепа на бармана и заби назъбения й край в окото му, докато онзи се свличаше на земята.
Момчето огледа салона. Някои от мъжете носеха пистолети на коланите си, но никой не помръдна. То прескочи бара, взе още една бутилка, мушна я под мишницата си и излезе. Кучето го нямаше. Човекът на пейката също. Развърза мулето си и го поведе през площада.
Събуди се в главния кораб на полуразрушена църква, премигвайки към сводестия таван и високите хлътнали стени с техните избелени фрески. Подът на църквата се състоеше от дебел слой изсъхнало гуано и тор от добитък и овце. Гълъби пърхаха с криле през сноповете прашна светлина, а три мишелова се клатушкаха около оглозганите кости на някакво умряло животно в източната част на църквата откъм олтара.
Главата го болеше нетърпимо, а езикът му беше подпухнал от жажда. Надигна се и се огледа. Беше оставил бутилката под седлото си, където я и намери. Вдигна я, разклати я леко, махна корковата тапа и пи. Остана да седи със затворени очи, челото му беше осеяно с капчици пот. Сетне отвори очи и пи отново. Мишеловите слязоха един по един от скелета и припнаха към сакристията. Малко по-късно момчето се изправи и излезе да потърси мулето.
Нямаше го никъде наоколо. Мисията заемаше между осем и десет ара24 земя — пуст участък, на който пасяха няколко кози и магарета. Зад стените от пръст се виждаха къщурките на семейства заселници и от няколко открити огнища към слънцето се издигаха тънки струйки дим. Момчето заобиколи църквата и влезе в сакристията. Мишеловите се отдръпнаха от пътя му през плявата и падналата мазилка като някакви огромни домашни птици. Сводестите куполи над главата му бяха напластени с някаква тъмна мъхеста маса, която мърдаше, дишаше и цвърчеше. В помещението имаше дървен тезгях с глинени гърнета върху него, а покрай задната стена лежаха останките на няколко тела, едното от тях на дете. Хлапето влезе през сакристията отново в църквата и взе седлото си. Допи бутилката си, метна седлото през рамо и излезе.
В нишите на постройката имаше статуи на светци, върху които американски войници бяха изпробвали пушките си и фигурите бяха с отнесени уши и носове и осеяни с тъмни петна от окисленото олово. Огромната дървена резбована врата беше провиснала от пантите си и една издялана от камък Дева Мария държеше в ръцете си обезглавено дете. Хлапето стоеше неподвижно, примигвайки в обедната жега. Сетне забеляза следите на мулето. Те се виждаха едва-едва в прахта и водеха от вратата на църквата към портата при източната стена. Понамести седлото върху рамото си и тръгна след тях.