Едно куче в сянката на портала се надигна навъсено и пристъпи под слънцето, докато минаваше покрай него, и после се върна отново под сянката. Пое по пътя, който водеше надолу по хълма към реката — опърпана недодялана фигура. Навлезе в дълбока гора от пеканови дървета и дъб, пътят се заизкачва нагоре и то видя реката под себе си. Неколцина негри миеха карета в брода и то тръгна надолу по наклона. Малко по-късно се спря на брега и им подвикна.
Негрите попиваха водата от черния лакиран корпус и един от тях се изправи и се обърна към него. Конете стояха до колене във водата.
Какво? — извика чернокожият.
Виждали ли сте едно муле?
Муле?
Изгубих си мулето. Мисля, че е тръгнало насам.
Негърът избърса лице с опакото на ръката си. Преди около час по пътя мина нещо, рече той. Май продължи надолу по реката. Може и да е било муле. Нямаше кой знае каква опашка и козина, но имаше дълги уши.
Другите двама чернокожи се ухилиха. Хлапето погледна надолу към реката. Изплю се и тръгна по пътеката между върбите и туфите трева.
Намери животното стотина метра по-надолу по реката, мокро до корема. То го погледна и сетне наведе отново глава към сочната крайречна трева. Момчето хвърли седлото отгоре му, вдигна влачещия се по земята повод, върза го за един клон и го ритна вяло. Мулето пристъпи леко настрани и продължи да пасе. Хлапето вдигна ръка към главата си, но беше изгубило някъде смахнатата си шапка. Тръгна между дърветата и после се спря, загледано в хладните речни водовъртежи. Накрая нагази в реката като някакъв окаян кандидат за кръщение.
III
Хлапето лежеше голо под дърветата, простряло парцаливите си дрехи по клоните, когато един друг ездач, минаващ покрай реката, дръпна юздите си и спря. То завъртя глава и видя между върбите краката на коня. Претърколи се по корем.
Мъжът слезе и застана до коня си.
Момчето се пресегна и взе ножа си с намотаната с връв дръжка.
Здравей, каза ездачът.
Хлапето не отговори. Примъкна се малко встрани, за да вижда по-добре между клоните.
Ей, ти там — здравей. Къде си?
Какво искаш?
Исках да поговорим.
За какво?
Дявол да те вземе, излез оттам. Аз съм бял човек и съм християнин.
В този момент хлапето се пресягаше през клоните на върбите, за да стигне панталоните си. Коланът висеше надолу и то го дръпна, но панталоните останаха закачени за клона.
По дяволите, каза мъжът. Нали не си на някое дърво?
Защо не си вървиш по пътя и не ме оставиш на мира.
Исках само да поговорим. Не съм имал намерение да те ядосвам.
Не си ме ядосал.
Ти ли беше този, който разби главата на оня мексиканец вчера вечерта? Не съм служител на закона.
А кой задава въпроса?
Говоря от името на капитан Уайт. Той иска да вербува този човек в армията.
В армията?
Да, сър.
Коя армия?
Една рота под командването на капитан Уайт. Смятаме да напердашим мексиканците.
Войната свърши.26
Той казва, че не е. Къде си?
Хлапето се изправи, успя да откачи панталоните си от клона и ги нахлузи. След това обу ботушите си, пъхна ножа в десния от тях и излезе от върбите, обличайки ризата си.
Мъжът седеше на тревата, кръстосал крака. Беше облечен в дрехи от еленова кожа, на главата си имаше прашен черен копринен цилиндър и малка мексиканска пура в ъгълчето на устата си. Когато видя нещото, което изпълзя измежду върбите, той поклати глава.
Май напоследък си живял тежко, синко? — рече той.
Никога не съм живял леко.
Готов ли си да тръгнеш към Мексико?
Не помня да съм загубвал нещо там.
Това е твоят шанс да се издигнеш в света. По-добре да предприемеш нещо, каквото и да е то, преди да потънеш право надолу.
Какво дават насреща?
Всеки получава кон и муниции. Можем да намерим и някакви дрехи като за тебе.
Аз нямам пушка.
Ще ти намерим.
А какво е заплащането?
По дяволите, синко, такова няма да ти трябва. Всичко, каквото докопаш, ще си бъде твое. Ние отиваме в Мексико. Военни трофеи! Няма да има човек в отряда, който да не стане едър земевладелец. Колко земя притежаваш сега?
Не знам нищо за военната служба.
Мъжът се вгледа в него. После извади незапалената пура от зъбите си, изплю се настрани и я върна на мястото й. Откъде си? — попита той.
От Тенеси.
Тенеси. Добре, тогава не се съмнявам, че можеш да стреляш с пушка.
25
Менонитите са християнска анабаптистка религиозна група, следващи принципите за прост живот, пацифизъм и несъпротива. — Б.пр.