Хлапето приклекна в тревата. Загледа се в коня на ездача. Сбруята му беше от обработена кожа със сребърни орнаменти. Имаше бяло петно на челото, четири бели чорапа и пасеше избуялата трева, отхапвайки по цели стиски наведнъж.
А ти откъде си? — попита момчето.
В Тексас съм от трийсет и осма. Ако не бях срещнал капитан Уайт, не знам къде щях да съм сега. Бях по-зле дори от тебе и тогава се появи той и ми помогна да се изправя като истински Лазар. Вкара ме в правия път. Преди това само обикалях кръчмите и курвите и накрая дори адът не ме искаше. Той видя в мен нещо, което си струва да бъде спасено, и сега аз го виждам в теб. Какво ще кажеш?
Не знам.
Просто ела с мен и се запознай с капитана.
Хлапето късаше стръкчета трева. После погледна отново към конника. Добре, рече то. Предполагам, че това няма да навреди.
Те минаха през града, вербовчикът на великолепния му кон с бели чорапи и хлапето зад него на мулето като негова плячка. Яздеха по тесните улички, където кирпичените къщурки със стени от плет изпущаха пара под зноя. По покривите им растяха трева и кактуси, разхождаха се кози и някъде там в това окаяно царство на калта се чуваше тънкият звън на погребални камбани. Завиха по Търговската улица, минаха през главния площад между струпаните там каруци, а после продължиха по друг площад, където момчета продаваха грозде и смокини от малки колички на две колела.
Няколко мършави кучета се отдръпнаха боязливо от пътя им. Прекосиха Военния площад и поеха по малката улица, където хлапето и мулето бяха пили вода миналата нощ. Сега при кладенеца имаше групички жени и момичета, около които бяха наредени плетени глинени дамаджани с всевъзможни форми. Минаха покрай една къщурка, откъдето се чуваше протяжен вой на жени, а пред вратата имаше катафалка с коне, които чакаха търпеливо и неподвижно в жегата сред рояците мухи.
Капитанът беше отседнал в хотел на един площад, където растяха дървета и имаше малък зелен белведер с пейки. Желязната порта на хотела водеше към пасаж, в дъното на който имаше двор. Стените бяха варосани и украсени с малки декоративни плочки в различни цветове. Човекът на капитана носеше ботуши с релефни орнаменти и високи токове, които потракваха ефектно по керамичните плочи и стълбите, водещи от двора към стаите на горния етаж. В двора растяха току-що полети зелени растения, от които се издигаше пара. Вербовчикът закрачи по дългия балкон и почука рязко на вратата, която беше в самия му край. Глас отвътре им каза да влязат.
Капитанът седеше на плетено бюро и пишеше писма. Те стояха в очакване, човекът на капитана с черната си шапка в ръце. Капитанът продължи да пише, без да вдигне глава. Хлапето чуваше някаква жена навън да говори на испански. Единственият друг звук беше драскането на писалката на капитана.
Когато приключи, той я остави и вдигна очи. Погледна своя човек, после хлапето и след това наведе глава, за да прочете какво бе написал. Кимна сам на себе си, посипа писмото с пясък от една ониксова кутийка и го сгъна. Взе клечка кибрит от друга кутийка на писалището и я задържа близо до восъчна пръчица за печати, докато върху хартията се оформи малък червен медальон от разтопен восък. Изгаси клечката, махвайки с ръка, духна върху хартията и притисна пръстена си върху печата. Постави писмото между две книги на бюрото, облегна се назад на стола и отново се вгледа в хлапето. Кимна със сериозен израз на лицето. Седнете, каза капитанът.
Те се настаниха на нещо като пейка, изработена от тъмно дърво. Капитанът имаше голям револвер на кръста си, сядайки, дръпна колана си така, че оръжието да се озове между краката му. Сложи шапката си върху него и се облегна назад. Хлапето седеше с изправен гръб, скръстило обутите си в очукани ботуши крака.
Капитанът бутна стола си назад, надигна се и заобиколи бюрото, заставайки пред него. Остана така около минута и после седна на бюрото, люлеейки ботушите си напред-назад. Косата и големите му мустаци бяха леко посребрени тук-там, но не беше стар. Значи ти си този, каза той.
Кой този? — попита хлапето.
Кой този, сър, подсказа му човекът на капитана.
На колко си години, синко?
На деветнайсет.
Капитанът кимна. Той оглеждаше хлапето. Какво е станало с теб?
Какво?
Казвай „сър“, поправи го отново човекът на капитана. Сър?
Попитах, какво е станало с теб.
Хлапето погледна мъжа, който седеше до него. Погледна надолу към краката си и сетне отново към капитана. Бях нападнат от разбойници, каза то.
Разбойници, повтори капитанът.
Взеха ми всичко каквото имах. Часовника и всичко останало.
Имаш ли пушка?
Не, вече нямам.
Къде те ограбиха.