Връщайки се по улиците покрай жълтата светлина на прозорците и лаещите кучета, хлапето се натъкна на отряд войници, но в мрака те го взеха за старец и отминаха. Влезе в някаква кръчма и седна в един тъмен ъгъл, наблюдавайки групите мъже по масите. Никой не го попита какво иска. Изглеждаше като човек, който чака някого и след известно време влязоха четирима войници и го арестуваха. Дори не го попитаха как се казва.
В килията заговори със странна настойчивост за неща, които малцина бяха виждали в живота си, и тъмничарите си казаха, че е изгубил ума си заради насилията, в които е участвал. Една сутрин се събуди и видя съдията да стои пред килията му, усмихнат и с шапка в ръка. Носеше сив ленен костюм и беше обут в нови лъснати ботуши. Сакото му беше разкопчано, верижка на часовник висеше от джобчето на жилетката му, в нея беше забита карфица за вратовръзка, а на колана му имаше облечена в кожа скоба, в която беше пъхнат малък пистолет със сребърна рама и дръжка от палисандрово дърво. Холдън погледна надолу към коридора на недодяланата кирпичена постройка, сложи шапката на главата си и се усмихна отново на арестанта.
Е добре, каза той. Как си?
Хлапето не отговори.
Питаха ме дали винаги си бил луд, каза съдията. Според тях причината била в тази страна. Тя довеждала хората до лудост.
Къде е Тобин?
Казах им, че кретенът е бил уважаван доктор по богословие в Харвардския колеж едва през март тази година. И че е бил с ума си до планините Аквариус283 на запад. Но след това го е изгубил в пустошта заедно с дрехите си.
А Тоудвайн и Браун. Къде са те?
В пустинята, където ги изостави. Жестока постъпка. Твоите братя по оръжие. Съдията поклати глава.
Какво смятат да правят с мен?
Мисля, че възнамеряват да те обесят.
Ти какво им каза?
Казах им истината. Че ти си този, който трябва да отговаря. Не че всички подробности са изяснени. Но те разбират, че ти си човекът, предопределил този пагубен ход на събитията. Довел в крайна сметка до клането при брода, извършено от диваците, с които си заговорничел. Целите и средствата тук не са от особено значение. Просто празни спекулации. И въпреки че ще отнесеш черновата на своя гибелен план със себе си в гроба, той все пак ще стане известен с цялото му вероломство на твоя Създател и така за него ще научи и последният човек. Когато му дойде времето.
Ти си този, който е луд, рече хлапето.
Съдията се усмихна. Не, отговори той. Никога не съм бил аз. Но защо се криеш там в сенките? Ела тук, където можем да говорим, ти и аз.
Хлапето седеше до стената в дъното. Самото то почти като сянка.
Ела, повтори съдията. Ела, защото имам да ти казвам и друго.
Холдън погледна към коридора. Не се страхувай, каза той. Ще говоря тихо. Не трябва да ме чува никой друг, освен теб. Нека те видя. Не знаеше ли, че те обичах като роден син?
Той се пресегна през железните пръти на решетката. Ела тук, каза съдията. Нека те докосна.
Хлапето стоеше с гръб до стената.
Ела, ако не те е страх, прошепна съдията.
Аз не се страхувам от теб.
Съдията се усмихна. После заговори тихо в полумрака на кирпичената килия: Ти дойде, каза той, за да вземеш участие в едно дело. Но свидетелства срещу самия себе си. Ти стана съдник на собствените си дела. Постави собствените си съображения над тези на историята и се отцепи от една група хора, от която се беше заклел да бъдеш част, разстройвайки след това всичките й начинания. Чуй ме, човече. Аз говорех в пустинята за теб и единствено за теб и ти отказа да ме чуеш. Ако войната не е свещена, човекът не е нищо друго освен гротескна глина. Дори кретенът се държеше добре, доколкото му позволяваха възможностите. Защото от никой човек не се изисква да дава повече, отколкото притежава, и ничия заслуга не се сравнява с тази на друг. Просто всеки е призван да отдаде душата си на общата кауза и един не го стори. Можеш ли да ми кажеш кой беше той?
Това беше ти, прошепна хлапето. Ти беше.
Съдията го наблюдаваше през решетката и поклати глава. Онова, което обединява хората, каза той, не е споделянето на хляба, а споделянето на враговете. Но ако аз бях твой враг, с кого щеше да ме поделиш? С кого? Със свещеника? Но къде е той сега? Погледни ме. Нашата враждебност е била заложена и ни е очаквала още преди с теб да се срещнем. Но въпреки това ти можеше да промениш всичко.
Ти, рече хлапето. Това беше ти.
Грешиш, каза съдията. Чуй ме. Мислиш ли, че Глантън беше глупак? Не знаеше ли, че той щеше да те убие?
Лъжи, отвърна хлапето. Бога ми, това са лъжи!
Помисли малко, рече съдията.
Той никога не участваше в твоите лудости.
Съдията се усмихна. Той извади часовника от джоба на жилетката си, отвори го и го задържа под гаснещата светлина.