Но дори и да си се чувствал длъжен да защитаваш някаква своя кауза, каза той, каква беше тя?
След това Холдън вдигна глава. Затвори капачето на часовника си и го върна на мястото му. Време е да вървя, каза той. Имам задачи.
Хлапето затвори очи. Когато ги отвори отново, съдията го нямаше. Тази вечер то повика ефрейтора при себе си и докато седяха от двете страни на решетката, хлапето разказваше на войника за съкровището от златни и сребърни монети, скрито в планината недалече оттук. Говори дълго. Ефрейторът бе сложил свещта на пода между тях и го гледаше така, сякаш човекът срещу него бе празнословец или лъжливо дете. Когато свърши, онзи стана, взе свещта и го остави в тъмнината.
Освободиха го два дни по-късно. Един испански свещеник бе дошъл да го покръсти и го плисна с вода между решетките като екзорсист, който гони зли духове. Час по-късно, когато дойдоха за него, му прималя от страх. Изправиха го пред алкалда, който му говори бащински на испански, и след това го пуснаха на улицата.
Докторът, когото намери, беше млад мъж от добро семейство от Изтока. Той разряза крачола му с ножици, погледна почернялата стрела и я разклати леко. Около нея се беше образувала мека фистула.
Има ли някаква болка? — попита докторът.
Хлапето не отговори.
Той натисна раната с палец. Каза, че може да извърши операцията, която ще струва сто долара.
Хлапето стана от масата и излезе, куцукайки, навън.
На другия ден, докато седеше на площада, едно момче дойде и го отведе отново в бараката зад хотела и докторът му каза, че операцията ще бъде на сутринта.
Хлапето продаде пистолета на един англичанин за четиресет долара и призори се събуди под купчина дъски в един празен парцел, където беше пропълзял през нощта. Валеше дъжд. Тръгна по пустите кални улици и заблъска по вратата на бакалина, докато го пуснаха да влезе. Когато се появи в кабинета на хирурга, беше пиян, подпираше се на касата на вратата и държеше в ръката си бутилка от една кварта уиски, наполовина празна.
Помощникът на хирурга беше студент от Синалоа, който стажуваше при него. На вратата възникна спречкване, докато накрая се наложи да дойде докторът.
Ще трябва да дойдеш утре, каза той.
Не смятам да бъда по-трезвен тогава.
Хирургът се вгледа изпитателно в него. Добре, рече той. Нека да взема уискито.
Хлапето влезе и помощникът затвори вратата зад него.
Уискито няма да ти трябва, каза докторът. Дай ми го.
Защо да не ми трябва?
Тук имаме етер. Уискито не ти е нужно.
Той по-силен ли е?
Много по-силен. Освен това не мога да оперирам мъртвопиян човек.
Хлапето погледна помощника и след това хирурга. Накрая сложи бутилката на масата.
Добре, каза хирургът. Сега искам да отидеш с Марсело. Той ще ти приготви вана, ще ти даде чисто бельо и ще ти покаже леглото, на което да легнеш.
Докторът извади часовника си от жилетката, задържа го в дланта си и го погледна.
Сега е осем и петнайсет. Ще оперираме в един. Почини си. Ако имаш нужда от нещо, просто кажи.
Помощникът го поведе през двора към една варосана кирпичена постройка в дъното. Помещение, в което имаше осем железни легла, всичките празни. Хлапето се изкъпа в голям меден котел, обкован с нитове, навярно свален от някакъв кораб, легна на груб матрак и се заслуша в гласовете на децата, които играеха някъде оттатък стената. Не заспа. Когато дойдоха за него, беше все още пиян. Отведоха го и го сложиха да легне на маса, монтирана върху магаре, в празна стая до помещението с леглата и помощникът притисна леденостудена кърпа до носа му и му каза да диша дълбоко.
В този сън и в следващите съдията го посещаваше. Кой друг би дошъл? Огромен тромав мутант, мълчалив и ведър. Каквито и да бяха предците му, той беше нещо съвсем различно от тяхната сума, нито пък имаше начин да бъде разделен на съставните си части, защото не би се поддал на такъв анализ. Опиталият се да разкрие неговата история, разнищвайки слабини и документи, накрая би се озовал, онемял и неосветлен, на брега на празнота без начало и без предел и каквато и наука да би използвал, за да изследва прашната материя, идваща от хилядолетията, пак не би открил и следа от някакво изначално атавистично яйце, което да обясни произхода му. В празната бяла стая съдията стоеше в ушития си по поръчка костюм с шапка в ръка и се взираше надолу с малките си свински очички без мигли в това дете, едва от шестнайсет години на земята, което можеше да произнесе купища присъди, необясними за съдилищата на хората, и той видя собственото си име, което иначе не би могъл да открие записано в никакви архиви като нещо вече удостоверено — пътник, който в правораздаването се среща единствено в жалбите на някои придворни и по старинни географски карти.