Той видя мъже, убивани с огнестрелни оръжия, ножове и въжета, и жени, за които се биеха до смърт, въпреки че самите те определяха цената си на два долара. Видя кораби от Китай, вързани с верига в малки пристанища, и денкове с чай, коприни и подправки, отваряни със саби от дребни жълти мъже, чиято реч приличаше на котешко мяучене. На този самотен бряг, където стръмните скали обгръщаха тъмно мърморещо море, той видя реещи се лешояди, чийто размах на крилата правеше другите птици да изглеждат толкова малки, че пищящите под тях орли приличаха повече на дребни рибарки и калугерици. Видя купчини със злато, които не можеха да се поберат под широкопола шапка, залагани и губени на карта, видя мечки и лъвове, пускани в ями да се бият с диви глигани до смърт; на два пъти беше в Сан Франциско и на два пъти го видя да изгаря, и никога повече не се върна там, поемайки с коня си на юг, където през цялата нощ силуетът на града гореше на фона на нощното небе и още веднъж в черните води на морето, където делфините се въртяха в пламъците; видя пожара и в езерото сред сгромолясващите се греди и писъците на обречените. Никога повече не срещна бившия свещеник. За съдията чуваше слухове навсякъде.
През пролетта на двайсет и осмата си година се отправи на изток през пустинята, заедно с още други четирима наемници, съпровождайки група хора, които трябваше да стигнат до своите домове в пустошта някъде в сърцето на континента. На седем дни път от крайбрежието при един кладенец в пустинята ги изостави. Това бяха просто пилигрими, завръщащи се в домовете си, мъже и жени, целите покрити в прах и окапали от умора.
Обърна коня си на север и пое към скалистите планини, които минаваха като тънка нишка по края на небето. Потегляше на път, когато звездите залезеха и слънцето изгрееше. Никога преди не беше виждал тези грамади, нямаше път, който да минава през тях, нито такъв, който да извежда от тях. Въпреки това дълбоко в тези чукари срещна хора, за които тишината на света като че ли беше непоносима.
Най-напред ги видя да напредват с усилие през равнината в здрача сред разцъфтелите храсти окотильо, които горяха под последната светлина на деня като извити канделабри. Водеше ги свирач, надуващ тръстикова свирка, следван от процесия от гърмящи дайрета и кречетала, мъже, голи до кръста, с черни наметала и качулки, които се бичуваха с камшици от сплетена юка, и други, които носеха на голите си гърбове огромни товари от чоя. Имаше един мъж, вързан на въже и теглен от спътниците си ту насам, ту натам, и друг с качулка и бяла мантия, който носеше на раменете си тежък дървен кръст. Всички бяха боси, оставяха след себе си кървава диря по камъните и ги следваше недодялана двуколка, в която седеше дървен скелет, потракващ сковано, държейки пред себе си лък и стрела. Той делеше каросерията с купчина камъни и каруцата подскачаше по скалните отломки, теглена от мъже с въжета, вързани за главите и глезените им. Подир тях пък вървеше цяла делегация от жени, които държаха пустинни цветя в молитвено сключените си ръце, факли от сотол или примитивни фенери от надупчени ламаринени кутии.
Тази изтерзана секта мина бавно под отвесната скала, на която стоеше техният наблюдател, и пое по сипея, измит от разположената по-горе клисура. Виейки, свирейки и дрънчейки, те се изкачиха между гранитните скали към по-високата долина и изчезнаха в падащия мрак като вестители на някакво неописуемо бедствие, оставяйки само кървавите си дири по камъните.
Направи си лагер в малка пуста долчинка и той и конят му лежаха заедно, и през цялата нощ сухият вятър духаше в пустинята, но едва чуто, защото сред тези скали нямаше никакъв резонанс. Призори двамата с коня стояха и гледаха на изток към зараждащата се светлина, сетне той се качи на седлото и пое по камениста пътека през каньон, където след известно време намери изкуствен водоем дълбоко под камара с големи скални блокове. Водата се виждаше в полумрака и камъните бяха хладни. Той пи и занесе вода на коня в шапката си. Сетне поведе животното по хребета — човекът оглеждаше платото на юг и планините на север, а конят трополеше с копита след него.