Конят започна от време на време да мята глава назад и скоро съвсем отказа да продължи нататък. Той държеше въжето на оглавника, оглеждайки местността. След това видя пилигримите. Бяха пръснати далече долу под него в каменното корито на пресъхнала река, мъртви в кръвта си. Взе пушката си, приклекна и се ослуша. Отведе коня в сянката на една скала, спъна го и тръгна покрай скалата надолу по склона.
Покаяниците лежаха насечени и изклани сред камъните във всякакви положения на тялото. Много от избитите бяха около падналия кръст, някои от тях осакатени, други без глави. Навярно бяха потърсили закрила под кръста, но дупката, в която беше положен, и камарата камъни около основата му показваше как е бил съборен и как закачуленият Лъже-Христос е бил посечен и изкормен; тялото му беше проснато на земята все още с парчета от въже около китките и глезените му.
Хлапето се надигна, огледа тази безрадостна картина и после видя в една малка скална ниша изправената самотна фигура на старица с избелял шал, свела очи към земята.
Тръгна между труповете и се спря пред нея. Тя беше много стара, лицето й беше сиво и сгърчено, а в гънките на дрехата й се беше събрал пясък. Не вдигна очи. Шалът, който покриваше главата й, беше почти изгубил цветовете си, но въпреки това върху плата все още се виждаха очертанията на звезди, лунни сърпове и други символи, чийто произход и значение му бяха неизвестни. Той й заговори тихо. Каза й, че е американец, че е далече от родното си място, че няма семейство, че е пътувал много, че е видял много неща, бил е на война и е преживял изпитания. Каза й, че ще я отведе на безопасно място при негови сънародници, които ще я посрещнат с добре дошла, и че трябва да тръгне с него и да остави това място, защото иначе със сигурност ще умре.
Той застана на едно коляно, слагайки пушката пред себе си като жезъл.
Abuelita, каза хлапето. No puedes escucharme?284
Сетне протегна ръка към малката хлътнатина в скалата и докосна ръката й. Старицата помръдна леко, тялото й беше леко и сковано. Беше изцяло лишена от тегло. Тя бе само изсъхнала обвивка и бе стояла тук мъртва много години.
XXIII
В късната зима на хиляда осемстотин седемдесет и осма година той беше в равнините на северен Тексас. Една сутрин пресече река Бразос при Дабъл Маунтин Форк, където покрай песъчливия бряг имаше тънък слой лед, и пое през тъмна нискорасла гора от черни и криви мескитови дървета. Тази нощ си направи бивак на едно високо място, където повалено от мълния дърво му осигуряваше защита от вятъра. Едва-що бе запалил огъня си, когато видя в мрака на прерията да гори друг огън. Също като неговия той се извиваше под напора на вятъра и също като неговия — топлеше един човек.
Това беше лагеруващ стар ловец, който му разказа за бизоните и за това как бе ходил на лов за тях, как бе лежал в хлътнатината на някое възвишение, обграден от труповете на мъртви животни, как стадото в един момент започвало да се върти в кръг, как пушките се нагрявали толкова силно, че кърпите за почистване на цевта цвърчели при допир с метала, как животните били хиляди и десетки хиляди и окачените да съхнат кожи се простирали на цели квадратни мили площ, как дерачите работели на смени и стрелбата продължавала седмици и месеци, докато вътрешният нарез на цевите се изглаждал и прикладите ставали халтави, как раменете и ръцете им ставали жълто-сини чак до лактите и фургоните пъшкали през прерията, теглени от двайсет до двайсет и два впряга волове, как вкоравените като кремък кожи достигали до стотици тонове и месото гниело на земята; разказа му и за воя на мухите, изпълващ въздуха, за мишеловите и гарваните, за ужасяващите нощни пиршества, съпроводени от ръмжене, и за полуобезумелите вълци, които се валяли в мършата.
285
Вие трябва да спите, но аз трябва да танцувам (нем.) — перифраза на стих от немския поет Теодор Щорм: „Ich mochte schlafen, aber du mubt tanzen“ („Аз бих искал да спя, но вие трябва да танцувате.“). — Б.пр.