Виждал съм фургони Студебейкър с по шест до осем волски впряга, които пристигаха тук, натоварени само с олово, разказваше ловецът. Само чист галенит286. Тонове галенит. Само по тия места между реките Арканзас и Кончо имаше осем милиона трупа на бизони, защото толкова кожи стигнаха до железопътната гара. Преди две години тръгнахме на лов от Грифин за последен път. Пребродихме целия район. Шест седмици. Най-накрая намерихме стадо от осем животни, убихме ги и се върнахме. Тях вече ги няма. Всяко едно от тях, което Бог е сътворил, вече го няма, сякаш изобщо никога не ги е имало.
Парцаливите искри бяха понесени от вятъра. Прерията около тях лежеше смълчана. Отвъд огъня беше студено, нощта бе ясна и падаха звезди. Старият ловец се загърна с одеялото си. Чудя се дали има и други светове като този, рече той. Или този е единственият.
Когато се натъкна на събирачите на кости, беше яздил три дни през непозната местност. Равнините бяха сухи и обгорели на вид, дърветата — черни, безформени и обитавани от гарвани, наоколо бродеха нестройни глутници от дребни прерийни вълци и навсякъде по земята бяха разпилени напуканите и избелели от слънцето кости на изчезналите стада. Хлапето слезе от коня си и го поведе. Тук-там под арките от ребра се виждаха плоски дискове от потъмняло олово — като стари медальони на някакъв ловен орден. В далечината пристъпваха бавно волски впрягове и тежките фургони проскърцваха сухо. Събирачите хвърляха костите в каросериите им, разритваха изпечената от слънцето архитектура и трошаха скелетите с тежки брадви. Костите потракваха във фургоните и потъваха в бледосив прах. Той наблюдаваше минаващите покрай него събирачи, парцаливи и мръсни; воловете им — с изранена кожа и безумни очи. Никой не го заговори. Видя на запад керван от каруци, пътуващи на североизток с големи поклащащи се товари от кости, и още по на север групи събирачи, заети с работата си.
Хлапето се качи на коня си и продължи. Събираха костите на бразди десет фута високи и сто дълги или ги струпваха на конусовидни камари най-отгоре, на които слагаха табелите или търговските марки на собствениците. Той настигна една от трополящите каруци, където момче яздеше близкия до колелото вол и управляваше впряга с единична юзда, водеща до мундщука на първото животно, и жокейски бич. Двама младежи, седнали отгоре на купчината от черепи и тазови кости, му хвърлиха кос дяволит поглед.
Огньовете на събирачите осеяха равнината през нощта и той седеше с гръб към вятъра, пиеше от войнишка манерка и изяде шепа зърна от печена царевица за вечеря. Навсякъде наоколо се чуваше скимтенето и джафкането на изгладнели вълци, а на север беззвучна мълния очерта разбита лира върху тъмния край на света. Въздухът миришеше на дъжд, но не валеше и скърцащите каруци с кости отминаваха в нощта като тъмнеещи кораби, и той усещаше миризмата на воловете и чуваше дъха им. Киселата воня на кокалите беше навсякъде. Към полунощ, докато седеше край гаснещата жарава, група хора го поздравиха.
Елате, каза той.
Те изплуваха от тъмнината, начумерени окаяници, облечени в кожи. Носеха стари военни карабини, с изключение на един, който имаше пушка за бизони; всички бяха без палта, а един беше обут в ботуши от нещавена кожа, свалена изцяло от задните крака на някакво животно и пристегната със сухожилия.
Добър вечер, страннико, извика най-големият от тях.
Той ги огледа. Бяха четири по-големи момчета и едно по-малко. Спряха се на края на светлината и останаха там.
Приближете се, каза той.
Те пристъпиха напред. Три от момчетата седнаха, а две останаха прави.
Къде са ти инструментите? — попита едното.
Той не е тук заради костите.
Да ти се намира някакъв тютюн за дъвчене?
Хлапето поклати глава.
Предполагам, че нямаш и уиски.
Той няма уиски.
За къде пътуваш, господине?
Към Грифин ли отиваш?
Той ги измери с поглед. Да, каза накрая.
Обзалагам се, че си се упътил натам заради курвите.
Той не отива там заради курвите.
В Грифин е пълно с курви, така си е.
По дяволите, той сигурно е бил там повече пъти от теб.
Бил ли си в Грифин, господине?
Още не.
Пълно е с курви. Направо прелива.
Казват, че човек може да пипне трипер на един ден път оттам, ако вятърът духа от правилната посока.
Те се качват на едно дърво пред онзи бардак и ако погледнеш нагоре, можеш да им видиш кюлотите. Една вечер преброих осем на дървото. Стоят си там като еноти, пушат цигари и подвикват на хората долу.
Това е най-големият град на греха в цял Тексас.