Той е и чудесно място за убийства, ако това те интересува.
Има и боеве с ножове. И какви ли още не други гадости.
Той ги огледа един по един. Пресегна се за пръчка, с която разрови огъня и сетне хвърли пръчката в пламъците. Значи, вие всички харесвате гадостите? — каза той.
Ние не ги одобряваме.
Но обичате да пиете уиски?
Той само си говори. Иначе не пие никакво уиски.
По дяволите, ти го видя да пие само преди час.
Видях го също да повръща всичко обратно. Какви са тези неща на шията ти, господине?
Той повдигна скапулария, който висеше на гърдите му, и го погледна. Това са уши.
Какво е това?
Уши.
Какви уши?
Той подръпна ремъка и погледна надолу към тях. Бяха съвършено черни, корави, изсъхнали и лишени от каквато и да е форма.
Човешки, каза той. Човешки уши.
Как ли пък не! — каза момчето с пушката за бизони.
Не го наричай лъжец, Елрод, той може да те застреля. Дайте да видим тези неща, господине, ако нямате нищо против.
Той свали скапулария от шията си и го подаде на момчето, което го беше поискало. Те опипваха и стискаха между пръстите си странните сухи висулки.
Негърски са, нали? — попита едно.
Отрязали са им ушите, така че да ги познаят, когато избягат.
Колко са те, господине?
Не знам. Бяха близо сто.
Те повдигнаха огърлицата и я завъртяха под светлината на огъня.
Негърски уши, мили боже!
Не са негърски.
Не са ли?
Не.
Какви са тогава?
Индиански.
Индиански, друг път!
Елрод, предупредих те вече.
Как тогава са толкова черни, ако не са негърски?
Просто стават такива. Постепенно почерняват, докато вече не могат да стават по-черни.
Откъде ги имаш?
Убил е кучите синове. Нали, господине?
Ти си бил разузнавач в прериите, нали?
Купих ушите в кръчма в Калифорния от един войник, който нямаше пари за пиене.
Той протегна ръка и си взе скапулария.
По дяволите! Обзалагам се, че той е бил разузнавач в прерията и е убил всеки един от кучите синове.
Онзи, който се казваше Елрод, повдигна брадичка към трофеите и подуши въздуха. Не разбирам за какво са ти тези неща, рече той. Аз не бих искал да имам такива.
Другите го погледнаха неспокойно.
Ти не знаеш какви са тези уши. Онзи, от когото си ги купил, може да е казал, че са индиански, но това не ги прави такива.
Мъжът не отговори.
Тези уши може да са на канибали или на някакви други чуждоземни негри. Чух, че в Ню Орлиънс човек може да си купи цели глави. Моряците ги носят и се продавали по пет долара парчето.
Млъкни, Елрод.
Мъжът седеше, държейки огърлицата в ръцете си. Те не бяха канибали, рече той. Бяха апачи. Познавах мъжа, който режеше тези уши. Познавах го, яздих с него и го видях да виси обесен.
Елрод погледна останалите и се ухили. Апачи, каза той. С тези апачи можеш да плашиш само гаргите!
Мъжът вдигна уморено глава. Нали не ме наричаш лъжец, синко?
Не съм ти син.
На колко си години?
Не е твоя работа.
На колко си години?
На петнайсет е.
Затваряй си проклетата уста!
Елрод се извърна към мъжа. Той не говори от мое име!
Но каза каквото имаше да казва. Аз бях на петнайсет, когато за първи път ме простреляха.
Мен никога не са ме прострелвали.
Но още не си станал на шестнайсет.
Смяташ да ме застреляш ли?
Ще се опитам да го избегна.
Хайде, Елрод.
Ти никого няма да застреляш. Може би само някого в гръб или докато спи.
Елрод, ние тръгваме.
Разбрах какъв си в момента, в който те видях.
По-добре си върви.
Седи си там и разправя, че щял да ме застреля. Все още никой не е могъл да го направи.
Другите четирима стояха на границата на светлината. Най-малкият от тях хвърляше плахи погледи към тъмното укритие на прерийната нощ.
Върви, каза мъжът. Те те чакат.
Елрод се изплю в огъня му и избърса устата си. На север в прерията се движеше върволица от фургон с впрягове, воловете бяха бледи и притихнали под светлината на звездите, фургоните проскърцваха тихо в далечината и един фенер с червено стъкло ги следваше на известно разстояние като някакво чуждоземно око. Тази страна беше пълна с буйни деца, осиротели след войната. Другарите му се бяха върнали да го вземат и това навярно му беше вдъхнало смелост и навярно беше казал още неща на мъжа, защото когато момчетата стигнаха при огъня, онзи бе станал на крака. Дръжте го далече от мен, каза той. Ако го видя пак тук, ще го убия.
Когато си отидоха, мъжът хвърли още дърва в огъня, хвана коня, свали букаите му, оседла го, сетне се отдалечи на известно разстояние, разстла одеялото си и легна в тъмнината.
Когато се събуди, на изток все още не се беше развиделило. Момчето стоеше до пепелта от огъня с пушка в ръка. Конят бе изпръхтял и сега изпръхтя отново.