Знаех, че ще се скриеш някъде, извика момчето.
Той отметна одеялото, претърколи се по корем, запъна ударника на пистолета и го насочи нагоре към небето, където гроздовете звезди горяха вечно. Центрира мушката по линията на жлеба върху рамата и държейки пистолета с две ръце, го насочи през мрака на дърветата към тъмния силует на неканения посетител.
Тук съм, каза той.
Момчето се завъртя с пушката и стреля.
Нямаше да живееш дълго така или иначе, рече мъжът.
Беше сиво ранно утро, когато дойдоха другите. Те нямаха коне. Отведоха по-малкото момче при мъртвия младеж, който лежеше по гръб с ръце, положени върху гърдите.
Не искаме неприятности, господине. Дойдохме само да го вземем.
Вземете го.
Знаех, че ще го погребем в тази прерия.
Те дойдоха тук от Кентъки, господине. Този хулиган и брат му. Майка им и баща им са мъртви. Дядо им бил убит от някакъв луд и го погребали като куче в гората. Той никога не бе видял нищо добро в живота си, а сега няма и душа на този свят.
Рандал, погледни добре мъжа, който те направи пълен сирак.
Сиракът, облечен в провиснали широки дрехи, държеше стар мускет с поправен приклад и го зяпаше тъпо. Беше на около дванайсет години и изглеждаше не толкова малоумен, колкото луд. Двама от другите преравяха джобовете на мъртвото момче.
Къде е пушката му, господине?
Мъжът стоеше с ръка на колана си. Кимна към едно дърво, на което беше подпряна пушката.
Те я донесоха и я връчиха на брата. Пушката беше „Шарп“, петдесети калибър, и държейки нея и мускета едновременно, хлапакът стоеше с нелепото си въоръжение, стрелкайки очи в различни посоки.
Едно от по-големите момчета му подаде шапката на мъртвия и после се обърна към мъжа. Той даде четиресет долара за тази пушка в Литъл Рок. В Грифин можеш да си купиш същата за десет. Те не струват нищо. Рандал, готов ли си да тръгваме?
Рандал не помагаше в носенето, защото беше твърде малък. Когато потеглиха през прерията с тялото на брат му върху раменете им, той ги последва с мускета и пушката и шапката на мъртвото момче в ръце. Мъжът ги изпрати с поглед. Там нямаше нищо. Те просто носеха тялото през осеяната с кости пустош към голия хоризонт. Сиракът се обърна още веднъж да го погледне и сетне побърза да ги настигне.
Следобеда пресече река Клиър Форк, приток на Бразос, при брода Макензи и той, и конят му вървяха един до друг в здрача към града, където в дългия червеникав сумрак пръснатите тук-там фенери очертаваха един лъжлив бряг на гостоприемство, сгушен в ниската равнина пред тях. Минаха покрай грамадни купчини с кости, колосални насипи с рогати черепи и ребра като луни сърпове, подобни на старинни лъкове от слонова кост, струпани след някаква легендарна битка, грамадни диги от тях, които се виеха над равнината и се губеха в нощта.
Когато влязоха в града, валеше лек дъжд. Докато вървяха по улиците, конят му цвилеше и пръхтеше плахо към задниците на другите животни, които стояха вързани пред залетите от светлина бордеи. От една самотна кална уличка идваше музика на цигулка и две мършави кучета притичаха пред тях от сянка към сянка. В края на града той поведе коня към един парапет, върза го между другите животни и изкачи няколкото ниски дървени стъпала към мъждивата светлина, която падаше от вратата. Погледна за последен път към улицата, към пръснатите тук-там в мрака светли прозорци, към последната бледа светлина на запада и ниските тъмни хълмове наоколо.
Вътре се беше стекла мътна шумна тълпа. Сякаш тази постройка от нерендосани дъски, издигната за тях, бе някаква последна помийна яма, в която те се бяха стекли от околните равнини. Старец в тиролски костюм се тътреше между масите, протегнал обърната наопаки шапка, докато малко момиче в лека рокля свиреше на латерна и мечка в кринолин се въртеше чудновато на дървената сцена с редица от лоени свещи по периферията, които капеха и пращяха в локвичките си от мазнина.
Той си проби път през тълпата към бара, където няколко мъже с кожени ризи точеха бира или наливаха уиски. Млади момчета работеха зад тях, носейки щайги с бутилки или табли с още димящи чаши от помещението за миене отзад. Барът беше облицован с цинк и той се облегна на него с лакти, завъртя една сребърна монета пред себе си и я захлупи с длан.
Говори или замълчи287, каза барманът.
Уиски.
Уискито идва. Барманът сложи чаша на бара, отвори бутилка, сипа около половин джил288 и взе монетата.
Той стоеше, гледайки уискито. После свали шапката си, сложи я на бара, взе чашата си, изпи я много замислено и я остави отново празна. Избърса устата си, обърна се и подпря лакти на бара зад себе си.
287
Съкратен вариант на традиционна фраза от брачна церемония, при която свещеникът казва: „Говорете сега или замълчете завинаги.“ По този начин той пита присъстващите дали някой от тях знае причина бракът да не може да бъде сключен. — Б.пр.