Трябва да тръгвам.
Да тръгваш? — съдията изглеждаше огорчен.
Мъжът кимна. Протегна ръка и взе шапката си оттам, където я беше оставил на бара, но не я сложи на главата си и не помръдна.
Кой не би искал да бъде танцьор, ако може, рече съдията. Това е голямо нещо, танцът!
Жената стоеше на колене, прегърнала с една ръка малкото момиче. Свещите пращяха и огромното космато туловище на мъртвата мечка в кринолин лежеше на сцената като чудовище, убито заради извършването на някакъв противоестествен акт. Съдията напълни догоре празната чаша, която стоеше до шапката му, и я изпи на един дъх.
Пий, каза той. Пий. Тази нощ душата ти може да бъде поискана.290
Мъжът погледна чашата. Съдията се усмихна и направи подканящ жест с бутилката. Той взе чашата и пи.
Съдията го наблюдаваше. Винаги ли си си мислел, каза той, че като не говориш, няма да те познаят.
Ти ме видя.
Съдията не обърна внимание на думите му. Познах те още първия път, когато те видях, но ти беше разочарование за мен. И тогава, и сега. И въпреки това най-накрая си тук с мен.
Не съм с теб.
Съдията повдигна леко лисата си глава. Не си ли? — каза той. И след това се огледа озадачено и театрално, справяйки се сносно като драматичен актьор.
Не съм дошъл тук да търся теб.
А какво тогава? — попита съдията.
Какво бих могъл да искам от теб. Дойдох тук по същата причина, по която идват и другите.
И каква е тази причина?
Коя причина?
Тази, която води тези мъже тук.
Те идват тук да се забавляват.
Съдията не сваляше поглед от него. Той започна да сочи различни мъже в салона и да пита дали са дошли тук да се забавляват и дали наистина изобщо знаят защо са тук.
Не всеки има нужда да има причина, за да бъде някъде.
Това е така, каза съдията. На тях не им е нужно да имат причина.
Но редът на нещата не се променя заради тяхната незаинтересованост.
Той внимателно наблюдаваше съдията.
Нека го кажа така, рече Холдън. Ако е вярно, че те нямат причина и въпреки това са тук, не трябва ли да не бъдат тук по причина на някой друг? И ако това е така, можеш ли да отгатнеш кой би могъл да е той?
Не. Ти можеш ли?
Аз го познавам добре.
Съдията наля чашата догоре още веднъж, сам отпи от бутилката, избърса устата си и се обърна към помещението. Това е оркестрацията на едно събитие. Всъщност на един танц. Участниците ще бъдат известени за ролите, които им предстои да изпълнят, в подходящия момент. Засега е достатъчно, че са пристигнали. Танцът, който е темата на този разговор, включва в себе си свой собствен аранжимент, история и финал и по тази причина не е нужно танцьорите също да съдържат тези неща в себе си. Във всеки случай историята на всичко не е историята на всяко отделно нещо, нито сумата от тези истории и в крайна сметка никой тук не може да разбере причината за своето присъствие, защото дори няма как да узнае какво представлява въпросното събитие. Всъщност, ако човек би могъл да знае това, той спокойно може да не дойде тук, а ти сам виждаш, че това не може да бъде част от плана, ако изобщо има някакъв план.
Той се усмихна и големите му зъби проблеснаха. И отново отпи.
Говорим за събитие, церемония. И оттам — за оркестрация. Увертюрата носи белезите на известна непоколебимост. Тя включва убиването на голяма мечка. Развоят на вечерта няма да изглежда странен или необичаен дори на онези, които поставят под въпрос свързаността на така подредените събития.
Нека да бъде церемония тогава. Някой би могъл да каже, че няма различни категории церемонии, а само по-големи и по-малки по мащаб и приемайки този аргумент, ние ще добавим, че това е от този тип церемонии, които са познати под названието ритуал. Ритуалът включва пускането на кръв. Ритуалите, които не отговарят на това събитие, не са нищо друго освен псевдоритуали. Тук всеки човек познава фалша от пръв поглед. Никога не се съмнявай в това. Онова чувство в гърдите, което извиква детски спомен за самота, като например когато всички си отидат и ти оставаш да играеш сам. Самотна игра без противник. При която единствено правилата са в опасност. Не извръщай глава. Тук не става дума за някакви мистерии. Ти по-добре от всички хора познаваш това чувство, празнотата и отчаянието. Това е нещото, срещу което се вдигаме на оръжие, не е ли така? Не е ли кръвта спояващата съставка в хоросана? Съдията се наклони към него. Какво е според теб смъртта, приятелю? За кого говорим, когато говорим за човек, който е бил и вече го няма? Това някакви празни гатанки ли са, или пък дали те не са част от юрисдикцията на всеки човек. Какво е смъртта, ако не средство? И кого е включила в плановете си? Погледни ме.
290
Перифраза на Лука 12:20: „А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?“ — Б.пр.