Изтъргуваха мулето с цялата му сбруя срещу едно солидно тексаско седло — голо дърво, покрито със сурова кожа — не ново, но здраво. В добавка на това получиха нови юзди и мундщук; тъкано вълнено одеяло от Салтильо, което беше прашно, било то ново или не; и накрая златна монета на стойност от два долара и половина. Тексасецът погледна малката златна пара в дланта на хлапето и поиска още пари, но сарачът поклати глава и вдигна ръце, давайки да се разбере, че сделката е приключила.
А ботушите ми? — попита хлапето.
Y sus botas31, каза тексасецът.
Botas32?
Sí33. Той започна да прави движения, все едно шие.
Сарачът погледна ботушите. Той направи нетърпеливо движение с пръстите си и хлапето събу ботушите си, оставайки бос в прахта.
Когато всичко беше готово, те се спряха на улицата, споглеждайки се един друг. Хлапето бе преметнало новото си седло и сбруя през рамо.
Вторият ефрейтор погледна момчето от Мисури. Имаш ли някакви пари, Ърл? — попита той.
Нито цент.
Е, аз също. Тогава може би да си завлечем задниците обратно в онази нещастна дупка.
Хлапето понамести амунициите на рамото си. Имаме все още онзи четвърт орел34, с който можем да пийнем по нещо, заключи то.
Над Ларедито вече се е спуснал мрак. Прилепи прелитат между сградата на съда и кулата на крепостта и кръжат над района. Въздухът е изпълнен с миризмата на горящи дървени въглища. Деца и кучета клечат край пръстените веранди и бойни петли пляскат с крила сред клоните на плодните дръвчета. Те вървят пеша, тези трима другари, покрай една гола кирпичена стена. От площада се чува смътно музиката на оркестъра. Минават покрай една двуколка-водоноска на улицата и след това покрай отвор в стената, където под светлината на малък ковашки огън един старец придава форма на някакво парче метал. На една врата стои младо момиче, чиято хубост подхожда на цветята около нея.
Най-накрая се спират пред дървена врата. Тя е закачена с панти за друга по-голяма врата или порта и всички трябва да прескочат високия един фут праг, където хиляди ботуши са протрили дървото и където стотици глупаци са се препъвали, падали или излизали, олюлявайки се, на улицата. Минават под навес с покрив от клони, покрай беседка, обрасла със стара лозница, където дребни кокошки клюмат в сумрака сред чворестите безплодни клони на лозата, и влизат в кантина със запалени лампи. Навеждат се, за да не се ударят в една ниска греда на тавана и един по един застават на бара.
Там стои един стар раздърпан менонит, който ги изучава с поглед. Мършав мъж с кожена жилетка, черна шапка с права периферия, нахлупена перпендикулярно на главата, и тънки бакенбарди. Войниците си поръчват по чаша уиски, изпиват я и си поръчват отново. На масите покрай стената играят на монте35, а на друга маса седят курви, които оглеждат войниците. Те говорят на висок глас за експедицията и старият менонит поклаща печално глава, отпива от напитката си и промърморва нещо.
Те ще ви спрат при реката, казва той.
Вторият ефрейтор поглежда към другарите си. На мен ли говориш? — пита той.
При реката. Помнете ми думата. Всички ви до един ще хвърлят в затвора.
Кой ще направи това?
Армията на Съединените щати. Генерал Уорт.
Друг път!
Молете се да го направят.
Ефрейторът поглежда другарите си и се навежда към менонита. Какво значи това, старче?
Пресечете ли веднъж реката с тази армия от мародери, повече няма да се върнете обратно.
Не смятаме и да я пресичаме. Ние отиваме в Сонора.
А тебе какво те бърка това, старче?
Менонитът се взира в обгърнатия в сенки мрак пред тях, който се отразява в огледалото над бара. Той се извръща към тях. Очите му са влажни, говори бавно: Божият гняв сега спи. Той е бил скрит милиони години, преди хората да ги има, и само хората могат да го събудят. Адът не е дори и наполовина пълен. Чуйте ме. Вие отивате на война в чужда страна, водени от безумец. И не само кучетата ще разбудите там.
34
Въпросната монета от два долара и половина била наричана „четвърт орел“, защото тя била дериват на по-стара монета от десет долара, на гърба на която имало орел. — Б.пр.