Но те сгълчаха стареца и започнаха да го ругаят, докато накрая той се премести малко по-надолу на бара, мърморейки си под нос. И какво ли друго би могло да се случи?
Как се развиха по-нататък нещата? С бъркотия, псувни и кръв. Те пиха и вятърът духаше по улиците, и звездите бяха увиснали ниско над западното небе, и младите мъже се сдърпаха с други, и бяха казани думи, които не можеха да бъдат върнати назад, и призори хлапето и вторият ефрейтор коленичиха до момчето от Мисури, което се казваше Ърл, и го зовяха по име, но той така и не им отвърна. Ърл беше проснат настрани в прахта на двора. Мъжете се бяха разотишли, курвите също и само един старец метеше пръстения под на кантината. Момчето лежеше с разбит череп, неизвестно от кого, в локва от кръв. Трети човек се приближи към тях.
Беше менонитът. Духаше топъл вятър и от изток се процеждаше дрезгава сива светлина. Кокошките, които спяха сред клоните на лозата, бяха започнали да се размърдват и да кудкудякат.
В кръчмата няма такава радост, каквато изпитваш, докато пътуваш натам, отбеляза менонитът. Той държеше шапката си в ръце и сега я сложи отново на главата си, обърна се и излезе през портата.
IV
Пет дни по-късно, яхнало коня на убития мъж, хлапето следваше ездачите и фургоните през площада към края на града и после потеглиха по пътя, който водеше към долината. Минаха през Кастровил, където койоти бяха изровили телата на мъртъвци, разпилявайки костите им, пресякоха река Фрио, прекосиха Нуесес, после се отклониха от пътя към Президио и завиха на север, изпращайки съгледвачи напред и назад. Пресякоха Дел Норте през нощта, нагазвайки в плитък песъчлив брод, и после поеха през виещата пустош.
Зората ги завари разгърнати в дълга колона през равнината, сухите дървени фургони вече простенваха, а конете пръхтяха. Глух тропот на копита, дрънчене на амуниции и непрестанното леко звънтене на сбруята. С изключение на пръснатите тук-там шубраци от цеанотус и опунция и туфите сплъстена трева, земята беше гола. На юг имаше ниски планини, които също бяха голи. На запад хоризонтът се простираше плосък и равен с точността на нивелир.
През първите дни не видяха никакъв дивеч, никакви птици, само мишелови. Зърваха в далечината стада от овце и кози, които се движеха по линията на хоризонта сред шлейфове от прахоляк, и ядяха месо от диви магарета, които убиваха в равнината. Сержантът държеше в калъфа на седлото си тежка пушка „Уесън“ с „фалшиво дуло“36, за която използваше конусовидни куршуми с хартиена обвивка37. С нея стреляше по малките диви прасета от пустошта, а по-късно, когато започнаха да се появяват стада от антилопи, се спираше в сумрака по залез-слънце, завинтваше двунога в резбования отвор в долната част на цевта и убиваше тези животни, докато пасяха на половин миля разстояние. Пушката беше снабдена с мерник с нониус38 и сержантът преценяваше разстоянието, измервайки вятъра, и нагласяше прицела, все едно работеше с микрометър39. Вторият сержант обикновено лежеше до лакътя му и казваше дали да коригира прицела си нагоре или надолу. В това време фургонът чакаше, докато бъдат отстреляни три-четири животни, и сетне продължаваше с грохот през изстиващата земя, а дерачите вътре се смушкваха ухилени с лакти. Сержантът никога не прибираше пушката, преди да избърше и смаже цевта.
Пушката на хлапето беше скъсена и с повторно нарязана цев, поради което беше доста лека, а калъпът му беше толкова малък, че се налагаше да съшива куршумите си в еленова кожа. Беше я пробвал на няколко пъти и тя до голяма степен стреляше накъдето си иска. Държеше я върху предния лък на седлото си, защото нямаше калъф за нея. Предишният й собственик я беше носил по същия начин бог знае колко години и ложата й беше много протрита.
В ранния здрач се върна фургонът с месото. Дерачите го бяха натоварили с клони от мескит и пънове, които бяха изтръгнали от земята с коне. Те разтовариха дървата и започнаха да режат изкормените антилопи с ножове боуи и брадви с къси дръжки, смеейки се и сечейки сред локвите кръв — воняща сцена под светлината на фенери, държани в ръка. Когато се стъмни напълно, върху огъня бяха подпрени почернели ребра, издялкани шишове с парчета месо се кръстосваха един друг над жаравата, чуваше се дрънчене на манерки и безкрайни шеги и закачки. После дойде и сънят върху студената земя в тази чужда страна, четиресет и шестима мъже, завити в одеяла под същите древни звезди, същият беше и воят на прерийните вълци и все пак всичко бе странно и различно.
36
Става дума за пушка с дулно зареждане с леко изтънено дуло, което улеснява зареждането. — Б.пр.
37
Хартиената обвивка на въпросните куршуми има за цел да предотврати замърсяването или овлажняването на барута. — Б.пр.