Те яздеха през огнения зной на деня с празните си бъчви за вода, водейки гинещите си коне, и вечерта тези избраници — дрипави и побелели от прах като отряд от въоръжени конни мелничари, бродещи из пустошта в деменция — минаха през един проход между ниските каменисти хълмове и се насочиха към самотна грубовата кирпичена колиба със сламен покрив и нещо, което можеше да мине за конюшня и двор за животни.
Стобор от кости очертаваше малкото прашно стопанство и смъртта тук изглеждаше най-преобладаващата черта на пейзажа. Странни огради, протрити от вятъра и пясъка и избелели и напукани от слънцето, като порцелан със сухи кафяви цепнатини от времето, зад които не помръдваше нищо живо. Под звука на подрънкващата сбруя мършавите фигури на ездачите минаха през суха жълтеникавокафява земя и покрай кирпичената фасада на колибата. Конете усетиха миризмата на вода. Капитанът вдигна ръка, сержантът каза нещо и двама души слязоха от конете си и тръгнаха към колибата, взимайки пушките си. Бутнаха вратата от сурова кожа и влязоха. След няколко минути се появиха отново.
Тук наблизо трябва да има някой. Въглените са още горещи.
Капитанът огледа внимателно района, взирайки се в далечината. После слезе от коня си с търпението на човек, свикнал да се занимава с некомпетентни хора, и тръгна към колибата. Когато излезе, огледа периметъра отново. Конете пристъпваха неспокойно, подрънкваха със сбруята си и тропаха с копита, а мъжете се навеждаха към тях и им говореха грубо.
Сержант.
Да, сър.
Тези хора не може да са далече. Виж дали можеш да ги намериш. И провери дали тук няма някакъв фураж за животните.
Фураж?
Фураж.
Сержантът обходи мястото с поглед, сложи ръка върху задния лък на седлото си, поклати глава и слезе от коня.
Те минаха през колибата, после през малкото ограждение зад нея и тръгнаха към конюшнята. Нямаше никакви животни, а единственото нещо, което можеше да мине за храна, беше в едно от отделенията на конюшнята, наполовина пълно със сотол43. Излязоха през задната врата на конюшнята и се натъкнаха на корито между камъните, пълно с вода, откъдето през пясъка се стичаше малка струйка. Около резервоара имаше следи от копита и сух тор и няколко дребни птички подскачаха безгрижно покрай малкото поточе.
Сержантът, който известно време бе стоял приклекнал на пети, се изправи и се изплю. Добре, каза той.
Оттук май се вижда всичко на двайсет мили околовръст?
Войниците огледаха окръжаващата ги пустош.
Не мисля, че хората, които живеят тук, са отишли толкова далече.
Те пиха вода и тръгнаха обратно към колибата. Конете бяха преведени по тясната пътека.
Капитанът стоеше с палци, мушнати под колана.
Не мога да разбера къде са се дянали, рече сержантът.
Какво има в сайванта?
Малко стар изсъхнал фураж.
Капитанът се намръщи. Би трябвало да имат коза или свиня, отбеляза той. Някакви животни. Пилета.
Няколко минути по-късно двама мъже домъкнаха един старец от конюшнята. Беше покрит с прах и суха плява и държеше едната си ръка пред очите. Довлякоха го, стенещ, и той се строполи ничком в краката на капитана, подобен на купчина раздърпан бял памук. Запуши ушите си с ръце и закри очите си с лакти като човек, призован да стане свидетел на нещо ужасно. Капитанът се извърна, отвратен. Сержантът го побутна с върха на ботуша си. Какво му е на този? — попита той.
Той пикае върху себе си, сержант. Целият се е опикал, каза капитанът, махвайки с ръкавиците си към стареца.
Да, сър.
Тогава го разкарай оттук, по дяволите!
Искате ли Канделарио да поговори с него.
Той е малоумен. Махнете го от очите ми.
Отведоха стареца, който беше започнал да бръщолеви нечленоразделно, но никой не го слушаше и на сутринта вече го нямаше.
Направиха си бивак край резервоара и ковачът се погрижи за мулетата и мустангите, които бяха изгубили подкова, а мъжете работиха по фургоните под светлината на огньовете до късно през нощта. Потеглиха в кървавочервената зора натам, където земята докосваше небето като острие на бръснач. В далечината се виждаха тъмни малки архипелази от облаци и огромният свят от пясък и храсти проряза безбрежната празнота, където тези сини острови потрепваха. Земята стана някак аморфна, силно наклонена и през нюансите на розовото и тъмнината отвъд зората се устреми към крайните предели на пространството.
Те яздеха през места с разноцветни канари, осеяни с назъбени прорези и издатини от вулканични скали, издигащи се под формата на разломи и антиклинали44, вдадени навътре в себе си и разнебитени като дънерите на огромни каменни дървета, разцепени от мълния по времето на някаква древна буря, след което от пролуките бе експлодирал облак от пара. Яздеха покрай дайки45 от кафява скала, която се спускаше надолу по тесния хребет към равнината, подобна на руините на древна стена, предвещаваща делата на човешката ръка още преди идването на човека или което и да е друго живо същество.
43
Вечнозелено растение, разпространено в Мексико и южните щати на САЩ, известно още и като „пустинна лъжица“. — Б.пр.
44
Антиклинал (геол.), вид изпъкнала гънка, при която земните пластове затъват в противоположни посоки спрямо осевата плоскост на гънката. — Б.пр.
45
Дайка (геол.), пластово интрузивно тяло, при което магмата е застинала напречно или под прав ъгъл в поместващата го скала. — Б.пр.