Те слизат на помощен кораб, преселниците с личното си имущество, всички изучават ниския бряг, тънката пясъчна извивка и вирджинските борове, които плуват в маранята.
Той върви по тесните улички на пристанището. Въздухът мирише на сол и току-що нарязани трупи. Нощем курви го зоват от тъмното като окаяни души в беда. След седмица отново е на път с няколко припечелени долара в джоба, крачи самотен по песъчливите пътища на южната нощ, стиснал ръце, свити в юмруци в памучните джобове на евтиното си палто. Черни пътеки сред мочурищата. Бели чапли в колониите си, бледи като свещи сред мъха. Вятърът е режещ, листа се носят край пътя и се разпиляват над нощните полета. Той пътува на север, минава през малки поселища и ферми и работи срещу надница, храна и подслон. В едно селце близо до кръстопът вижда обесен отцеубиец, негови приятели тичат към него и го дърпат за краката, а мъртвият виси на въжето с тъмно петно от урина по панталоните си.
Работи в дъскорезница и в лазарет с болни от дифтерит. От един фермер вместо надница получава старо муле и на гърба на това животно през пролетта на 1849 г. той прекосява доскорошната република Фредония5 и влиза в град Накогдочес.
Преподобният Грийн проповядваше пред цели тълпи народ, докато валеше дъжд, а дъждът валеше две седмици. Когато хлапето се мушна под брезента на овехтялата шатра, до стената имаше само едно-две места за правостоящи и такава ужасна воня от мокрите и некъпани хора, че самите те от време на време се втурваха навън под пороя за глътка свеж въздух, преди дъждът да ги прогони обратно вътре. Той стоеше с други хора, подобни на него, до стената в дъното. Единственото, което го отличаваше от тълпата, беше това, че е невъоръжен.
Приятели мои, говореше преподобният, той не можеше да стои далече от тези пък… пък… пъклени дупки в Накогдочес. И аз му казах: Ще вземеш ли със себе си Сина Божи? И той отвърна: О, не. Няма да го взема. А аз рекох: Не знаеш ли, че Той е казал: „Аз ще ви следвам през всичките дни до свършека на века.“6.
Е добре, рече той, аз не съм карал никого да ходи някъде. А аз му казах: Приятелю, не е нужно да молиш за това. Той ще бъде там с теб през целия ти път, искаш или не. Не можеш да се отървеш от него, приятелю, рекох аз. Та питам, ще го завлечеш ли със себе си в онази пъклена дупка?
Виждал ли си някъде да вали така?
Хлапето гледаше преподобния. То се обърна към човека, който бе произнесъл тези думи. Той имаше дълги мустаци, като на водачите на впрягове по онова време, и носеше широкопола шапка с плитко дъно. Беше кривоглед и наблюдаваше хлапето със сериозен израз на лицето, сякаш вече знаеше мнението му за дъжда.
Току-що пристигнах тук, рече хлапето.
Е, аз пък не съм виждал такова нещо.
Хлапето кимна. Огромен мъж, облечен в мушамен дъждобран, беше влязъл в шатрата, сваляйки шапката си. Главата му беше гола като яйце, нямаше никаква брада по лицето си, нито вежди и мигли на очите си. Беше към два метра и десет сантиметра висок, пушеше пура в този чергарски Божи дом и, изглежда, бе свалил шапката си само за да я изтръска от дъжда, защото сега я сложи отново.
Преподобният беше прекъснал проповедта си. В шатрата не се чуваше нито звук. Всички наблюдаваха мъжа. Той намести шапката си, проби си път напред до амвона от дървени щайги, където стоеше преподобният, и се обърна към паството му. Лицето му беше спокойно и някак странно простодушно. Ръцете му — малки. Той ги простря пред себе си.
Дами и господа, мой дълг е да ви съобщя, че човекът, който държи тази проповед, е самозванец. Той няма никакъв документ от църковна институция, било то призната или не. Той е напълно некомпетентен да изпълнява присвоената от него длъжност и е запаметил само няколко пасажа от Светото писание, за да придаде на измамническите си проповеди някаква лека отсянка на благочестие, което самият той дълбоко презира. Всъщност господинът, който седи пред вас и се представя за Божи служител, е напълно неграмотен и също така е издирван от закона в щатите Тенеси, Кентъки, Мисисипи и Арканзас.
О, боже, извика преподобният. Лъжи, лъжи! Той започна да чете трескаво от отворената си Библия.
5
През 1826 г. англосаксонски преселници обявяват независимостта си от Мексико и провъзгласяват т.нар. Република Фредония. В началото на следващата година те са принудени да отстъпят под натиска на мексиканската армия. — Б.пр.