От време на време минаваха през села, тънещи в развалини, лагеруваха зад стените на високи пръстени църкви и използваха падналите греди от покрива за огньовете си, докато совите пищяха в тъмнината.
На другия ден върху линията на хоризонта на юг се издигнаха облаци от прах, които се простираха над земята на цели мили разстояние. Те яздеха, наблюдавайки праха, докато той започна да се приближава към тях и тогава капитанът вдигна ръка, давайки им знак да спрат, извади от чантата си стар месингов кавалерийски телескоп, разгъна го и огледа бавно периметъра. Сержантът седеше до него на коня си и след малко капитанът му подаде далекогледа.
Някакво дяволско стадо.
Мисля, че са коне.
Колко далече са според теб?
Трудно е да се каже.
Повикай Канделарио тук.
Сержантът се извърна и махна на мексиканеца. Когато последният се приближи, той му подаде телескопа и мексиканецът го вдигна до окото си и примижа. После свали телескопа, вгледа се в далечината без него и след това пак го вдигна до окото си. Накрая остана да седи на коня си, държейки телескопа до гърдите си като разпятие.
Е? — каза капитанът.
Той поклати глава.
Какво, по дяволите, е това? Не са бизони, нали?
Не. Може би са коне.
Дай ми далекогледа.
Мексиканецът му го върна, капитанът огледа хоризонта още веднъж, сетне сгъна уреда със страничната част на дланта си, пъхна го обратно в чантата си, вдигна ръка и продължиха.
Това бяха мулета, коне и добитък. Няколко хиляди глави, които се движеха под ъгъл към отряда. В късния следобед ездачите вече се виждаха с невъоръжено око, шепа парцаливи индианци, които прибираха външните флангове с пъргавите си мустанги. Имаше и други мъже с шапки, може би мексиканци. Сержантът изостана назад, за да се изравни с капитана.
Какво е това насреща според вас, капитане?
Според мен това са шайка диви крадци на добитък, ето какво мисля. А ти на какво мнение си?
Май сте прав.
Капитанът погледна отново през далекогледа. Мисля, че ни забелязаха, рече той.
Да, забелязаха ни.
Колко ездачи виждаш?
Може би около дузина.
Капитанът почука няколко пъти с далекогледа в облечената си в ръкавица ръка. Май не изглеждат особено разтревожени? — каза той.
Не, сър. Не изглеждат.
Капитанът се усмихна мрачно. Може малко да се позабавляваме преди края на този ден, каза той.
Началото на стадото се люшна покрай тях под плащаница от жълт прахоляк: дългокраки говеда със стърчащи ребра и рога, извити във всички посоки, между които нямаше две едни и същи; мършави дребни мулета черни като въглен, които се блъскаха едно друго и повдигаха подобните си на дървени чукове глави над гърбовете на другите; след това още говеда и най-накрая говедарите, които яздеха откъм външната страна, държейки добитъка между себе си и отряда. Подир тях идваше хергеле от няколкостотин мустанга. Сержантът потърси с очи Канделарио. Пое назад покрай редиците, но така и не видя мексиканеца. После смушка коня си и препусна към предния край на колоната. Последните от говедарите изплуваха от прахоляка и капитанът вече жестикулираше и даваше заповеди на висок глас. Мустангите бяха започнали да се отделят от стадото и сега говедарите препускаха направо към въоръжения отряд, който бяха срещнали в равнината. През праха над мустангите вече се виждаха пъстрите дивашки зигзаги, ръце, изгряващи слънца и всевъзможни птици и риби, които изплуваха като сенки изпод лака на стара картина, а над тропота на неподкованите копита се чуваха куени46 и флейти от човешки кости, и някои от отряда бяха започнали да си пробиват път назад, а други да се въртят неспокойно в кръг, когато иззад мустангите се появи фантастична орда от конни копиеносци и стрелци с лъкове, носещи щитове, украсени с парчета от разбити огледала, които хвърляха хиляди разглобени слънца срещу очите на техните врагове. Легион от ужасяващи ратници, полуголи или облечени в антични и библейски костюми или сякаш дошли от трескав сън, натъкмени с животински кожи, копринени труфила и части от униформи, все още изцапани с кръвта на предишните си собственици, мундири на убити драгуни, кавалерийски куртки, украсени с петелки или ширити, един с цилиндър, друг с чадър, трети с дълги бели чорапи и окървавен сватбен воал, кой с шапка с пера от жерав, кой с шлем от сурова кожа, върху която се виждаха рогата на бик или бизон, кой с фрак, облечен наопаки, а иначе гол, кой с броня на испански конкистадор, чийто нагръдник и нараменници бяха силно нащърбени от някогашни удари на боздуган или сабя, нанесени в друга страна от мъже, чиито кости отдавна бяха станали на прах; и косите на мнозина бяха сплетени с козината на други зверове, която се влачеше по земята, и ушите и опашките на конете им бяха накичени с парцалчета в ярки цветове; имаше и един, който бе боядисал цялата глава на коня си в кърмъзено червено, и лицата на всички бяха пищни и гротескни като на армия от изрисувани конни клоуни, смъртоносно развеселени, ревящи на някакъв варварски език и препускащи към тях като пълчище от ада, по-страшни от пъклената страна от християнските митове, крещейки зловещо и виейки, обгърнати в дим, като нереални същества от някакви адски селения, където очите блуждаят, устните потрепват и от тях се стича слюнка.