О, боже мой, каза сержантът.
С трополящ звук над отряда се посипа дъжд от стрели и мъжете започнаха да залитат и да падат от седлата си. Конете се изправяха на задните си крака и се хвърляха напред, а монголската орда ги заобиколи откъм фланговете, разгърна се и ги нападна с копията си и цялата си мощ.
Отрядът се спря, проехтяха първите изстрели, сивият барутен дим се заиздига през завесата от прах и в редиците на копиеносците се появиха пукнатини. Конят на хлапето се свлече под него с дълга въздишка, сякаш беше пълен с въздух. То вече бе стреляло и сега седеше на земята, търсейки опипом кесията си с куршуми. Един мъж близо до него седеше със стрела, забита в шията. Беше леко приведен напред, сякаш се молеше. Хлапето протегна ръка към кървавия връх от ковано желязо, но сетне видя, че друга стрела беше забита в гърдите на мъжа чак до перата и той беше мъртъв. Навсякъде имаше изпопадали коне и хора, които лазеха в прахта, и то видя един мъж, който презареждаше пушката си, докато от ушите му течеше кръв, видя войници с разглобени револвери, опитващи се да поставят резервните барабани, които носеха, видя, коленичили мъже, наведени напред, протягащи ръце към сенките си по земята, видя други, намушкани с копие, вдигани за косата и скалпирани прави, видя бойни коне, които тъпчеха падналите, и видя един малък мустанг с бяло петно на главата и едно замъглено око, който изплува от облака прах, изчатка към него със зъби като куче и изчезна. Сред ранените някои изглеждаха вцепенени и недоумяващи, други бяха бледи под маските от прахоляк, а трети бяха покрити с нечистотии или вървяха, олюлявайки се, към върховете на копията. И сега диваците се придвижваха в неистова фаланга от стремителни коне с изцъклени очи и изпилени зъби и голи ездачи с по няколко стрели между зъбите, с проблясващи щитове сред прахоляка в горния край на нестройните редици, под звуците на костени флейти. Те се отпускаха встрани от конете си, закачайки петата си за каишката при холката47 и опъваха късите си лъкове под изпънатите шии на мустангите си, докато накрая заобиколиха отряда и разсякоха редиците му на две, и после се изправяха отново като някакви фигури от цирк на чудовищата, някои с кошмарни лица, изрисувани върху гърдите си, тъпчейки с конете си вече спешените саксонци, нанасяйки им удари с копия и тояги, скачайки от конете си с ножове и подтичвайки по земята на кривите си крака като създания с чуждоземен начин на придвижване, събличайки дрехите на мъртвите, хващайки косите и на живи, и на мъртви и прокарвайки остриетата си по черепите им, отскубвайки кървавите перуки, сечейки и кълцайки голите тела, откъсвайки крайници и глави, кормейки странните бели трупове и вдигайки пълни шепи с вътрешности и гениталии; някои от диваците бяха така омазани в кръв, че можеха да се отъркалят в нея като кучета, а други се спускаха върху умиращите и ги обладаваха, надавайки диви викове към другарите си. И сега конете на мъртвите излязоха, трополейки, от дима и праха и започнаха да обикалят в кръг с плющящи кожени ремъци, веещи се гриви, очи, избелели от страх като очите на слепите, някои окичени със стрели, а други пронизани с копия и повръщащи кръв, докато сновяха в тази скотобойна, преди отново да се изгубят от поглед с подрънкваща сбруя. Прахта се напласти върху влажните голи глави на скалпираните, които с малка ивица коса под раните си и обръснати до кокал лежаха като обезобразени голи монаси в напоения с кръв прахоляк и навсякъде умиращите стенеха и бръщолевеха безсмислици, а повалените коне цвилеха истерично.
V
47
Холка — най-високата част от тялото на коня, където е преходът между гърба и шията. — Б.пр.