Издирван е по различни обвинения, последното от които е свързано с единайсетгодишно момиче — повтарям, единайсетгодишно, — което е дошло при него с цялата си невинност и което е бил хванат да насилва, облечен в одеянието на неговия Бог.
Сред тълпата се надигна вопъл. Една дама падна на колене.
Това е той, извика преподобният, ридаейки. Това е той! Дяволът! Ето го там!
Да обесим лайното, извика един страховит главорез от дъното на галерията.
Само три седмици преди това той се е спасил с бягство от Форт Смит, Арканзас, където се е сношавал с коза, допълни непознатият. Да, дами, точно това казах — коза.
Проклет да бъда, ако не застрелям кучия син, каза един мъж, изправяйки се в далечния край на шатрата, сетне извади пистолет от ботуша си, прицели се и стреля.
Младият водач на впрягове моментално извади нож отнякъде, разпра брезента на шатрата и излезе под дъжда. Хлапето го последва. Те изтичаха наведени през калта към хотела. В шатрата вече се чуваха изстрели, брезентът беше разрязан на още десетина места и оттам се изсипваше народ, пищящи жени, препъващи се хора, някои бяха стъпкани в калта. Хлапето и приятелят му стигнаха верандата на хотела, избърсаха водата от очите си и се обърнаха да видят какво става. В този момент шатрата започна да се полюлява и изкорубва и после като грамадна ранена медуза падна бавно на земята, влачейки по нея парчета разкъсан брезент и изгнилите обтяжки на въжетата.
Плешивият мъж беше вече на бара, когато влязоха. На полирания плот пред него имаше две шапки и две шепи монети. Той вдигна чашата си, но не към тях. Те отидоха на бара, поръчаха си уиски и хлапето сложи парите си на тезгяха, но поклащайки глава, барманът ги бутна с палец назад. Това е за сметка на съдията, каза той.
Те отпиха. Водачът на впрягове остави чашата си и погледна хлапето, или като че ли го погледна — не можеше да се каже със сигурност заради кривогледството му. Хлапето хвърли поглед към съдията, който беше малко по-надолу. Барът беше висок и не всички можеха да подпрат лакти на него, но той стигаше само до кръста на съдията, който стоеше, положил ръце върху дървената повърхност, наклонен леко напред, сякаш се канеше да произнесе още една реч. Мъжете вече прииждаха през вратата, ругаейки, покрити в кал и кърви. Те се скупчиха около съдията. Беше сформирана хайка, която да преследва проповедника.
Съдия, как се натъкнахте на уликите за този негодник?
Улики? — рече съдията.
Кога бяхте във Форт Смит?
Форт Смит?
Откъде знаете всички тези неща за него?
За преподобния Грийн ли говориш?
Да, сър. Предполагам, че сте били във Форт Смит, преди да дойдете тук?
Никога през живота си не съм стъпвал във Форт Смит. Съмнявам се дали и той е бил някога там.
Мъжете се спогледаха един друг.
Е добре, как се натъкнахте на него?
Никога преди не съм виждал този човек. Дори не съм чувал за него.
Той вдигна чашата си и пи.
В помещението настъпи странна тишина. Мъжете изглеждаха като кални истукани. Най-накрая някой се разсмя. След това друг. Скоро всички се смееха. Някой купи напитка на съдията.
Беше валяло шестнайсет дни, когато хлапето срещна Тоудвайн, и продължаваше да вали. Висеше все още в същата кръчма и беше изпил всичките си пари с изключение на два долара. Водачът на впрягове бе заминал и стаята бе опустяла. Вратата зееше отворена и се виждаше как дъждът вали над празния двор зад хотела. Хлапето пресуши чашата си и излезе. Върху калта бяха наредени дъски и то последва мъждивата ивица светлина от вратата към външния грубо скован клозет в дъното на двора. Друг мъж излезе от клозета и двамата се срещнаха по средата на тясната пътека от дъски. Стоящият пред него леко залиташе. Мократа му шапка беше килната леко нагоре, а задната част на периферията й падаше върху раменете му. В ръката му се поклащаше бутилка.
По-добре се разкарай от пътя ми, рече той.
Хлапето нямаше намерение да го направи и не сметна за нужно да обсъжда този въпрос с него. То ритна мъжа в челюстта. Онзи се строполи на земята и отново стана.
Ще те убия, каза мъжът.
Той замахна с бутилката и хлапето се наведе, онзи замахна отново и хлапето отстъпи назад. Когато хлапето го удари, мъжът разби бутилката в страничната част на главата му. То падна от дъските в калта, мъжът се нахвърли върху него с назъбеното гърло от бутилката и се опита да го забие в окото му. Хлапето се бранеше с ръце и двамата бяха изпомазани с кръв. То се опитваше да достигне ножа в ботуша си.
Ще ти видя сметката, процеди мъжът. Те се налагаха в тъмния пуст двор, изгубвайки ботушите си в калта. Сега хлапето беше извадило ножа си и те се обикаляха като раци, а когато мъжът се наведе към него, то разпра ризата му с ножа си. Мъжът захвърли гърлото на бутилката и извади огромен нож боуи7 иззад гърба си. Шапката му беше паднала, черните му сплъстени кичури бяха полепнали по главата му и беше свел заплахите си до единствена дума „убия“, която повтаряше като налудничав напев.
7
Боен нож, създаден в началото на XIX в. от Джеймс Блек за героя от Тексаската революция Джим Боуи (1796-1836), който се прочул с уменията си с него. — Б.пр.