Имаш ли кибрит?
Хлапето прерови джобовете си и извади смачкана, изцапана, дървена кутийка.
Онзи я пое. Трябва ни малко барут тук, рече той. После натроши кутийката и започна да тъпче парченцата в пролуките на вратата. Драсна клечка кибрит и ги запали. След това бутна малка купчинка горящи трески под вратата и добави още клечки.
Той там ли е? — попита момчето.
Точно това се опитваме да разберем.
Издигна се тъмно кълбо от дим, син пламък от горящ лак. Приклекнали в коридора, те наблюдаваха. Тънки пламъчета започнаха да пробягват по повърхността на вратата и да се стрелват назад. Двамата наблюдатели приличаха на фигури, изкопани от блатото.
А сега почукай на вратата, рече Тоудвайн.
Хлапето стана на крака. Тоудвайн се изправи и зачака. Чуваха огънят да припуква от вътрешната страна на вратата. Хлапето почука.
По-добре почукай по-силно. Този човек пие.
Хлапето стисна ръката си в юмрук и потропа на вратата четири-пет пъти, този път доста по-силно.
По дяволите, пожар! — чу се глас отвътре.
Ето го и него.
Те продължиха да чакат.
Проклет кучи син, рече гласът. След това дръжката се завъртя и вратата се отвори.
Мъжът стоеше по бельо, държейки кърпата, с която бе завъртял дръжката. Когато ги видя, той се спусна обратно към стаята, но Тоудвайн го сграбчи за врата, повали го на пода и държейки го за косата, се опита да му извади едното око с палец. Онзи хвана китката му и я захапа.
Ритни го в устата, извика Тоудвайн. Ритни го.
Хлапето се вмъкна покрай тях в стаята, обърна се и изрита мъжа в лицето. Тоудвайн дръпна главата му назад за косата.
Ритни го, извика той. О, ритни го, миличък!
Хлапето го послуша.
Тоудвайн завъртя окървавената глава, погледна я, пусна я да падне на пода и изправяйки се, сам я изрита. Двама души ги наблюдаваха от коридора. Цялата врата беше обхваната от огъня заедно с част от стената и тавана. Хлапето и Тоудвайн излязоха и тръгнаха по коридора. Човекът от рецепцията се завтече по стълбите, взимайки по две стъпала наведнъж.
Тоудвайн, ти кучи син, каза той.
Тоудвайн беше четири стъпала над него и когато го ритна, кракът му попадна в гърлото на мъжа. Хотелският служител седна на стълбите. Минавайки покрай него, хлапето го удари в слепоочието и онзи се катурна и започна да се свлича към долната площадка. Хлапето го прескочи, слезе долу във вестибюла и излезе през входната врата навън.
Тоудвайн тичаше по улицата, размахваше ръце като обезумял и се смееше гръмогласно. И той, и хлапето приличаха на големи глинени вуду-кукли, на които някой беше вдъхнал живот. Зад тях пламъците вече бяха обхванали горния ъгъл на хотела и в топлата тексаска утрин се издигаха облаци от тъмен дим.
Хлапето беше оставило мулето си при едно мексиканско семейство, което гледаше животни в края на града, и сега се яви там с налудничав вид, останало без дъх. Жената му отвори вратата и го погледна.
Идвам за мулето си, каза момчето хрипливо.
Тя се вгледа в него още веднъж и после извика, така че да я чуят вътре. Момчето тръгна да пообиколи наоколо и се озова на двора, където имаше няколко вързани коня и една открита каруца непосредствено до оградата, натоварена с пуйки, които гледаха над ритлите. Старата жена беше дошла при задната врата. Nito, извика тя. Venga. Hay un caballero aquí. Venga9.
Хлапето тръгна под навеса към съседното на конюшнята помещение, където държаха сбруята и хамутите, взе окаяното си седло и вързопа с одеялата си и пое обратно с тях. Намери мулето си, изведе го от обора, сложи му оглавник от сурова кожа и го поведе към оградата. После се облегна на него с рамо, преметна отгоре му седлото и стегна ремъците. В това време животното потрепваше, дърпаше се и клатеше глава до оградата. Докато го водеше към двора, мулето продължи да дърпа главата си настрани, сякаш имаше нещо в ухото си.
Хлапето излезе на пътя. След като мина покрай къщата, жената заситни след него. Когато го видя да слага крака си на стремето, тя се затича. Момчето се метна на разбитото си седло, потупа мулето леко и потегли. Тя остана при портата и го изпрати с поглед. То не се обърна назад.
Когато мина отново през града, хотелът гореше и около него стояха хора, някои от тях с празни кофи в ръцете. Неколцина мъже седяха на конете си, наблюдавайки пламъците, и един от тях беше съдията. Когато хлапето се зададе, съдията се обърна и го огледа. Той завъртя коня си, сякаш искаше и животното също да го види. Когато хлапето извърна глава, съдията се усмихна. Момчето тупна леко мулето и те се изнизаха покрай стария каменен форт, поемайки на запад.