II
Сега идват дни за просия, дни на грабежи. Дни за яздене, където не е яздила жива душа, освен него. Хлапето е оставило зад себе си боровите гори и вечерното слънце залязва пред него отвъд безкрайна мочурлива равнина и мракът пада тук като мълния, а студеният вятър кара храстите да скърцат сякаш със зъби. Нощното небе е така осеяно със звезди, че почти няма място за чернотата и те падат цяла нощ, описвайки тъжни дъги, но въпреки това не стават по-малко.
Момчето се опитва да стои далече от главния път, за да избегне нежелани срещи. Дребните прерийни вълци вият цяла нощ и зората го заварва в една тревиста долчинка, където е потърсил заслон от вятъра. Спънатото муле стои над него и гледа на изток в очакване на светлината.
Слънцето, което изгрява, е с цвета на стомана. Сянката му върху гърба на мулето се простира на цели мили разстояние. Хлапето носи на главата си шапка, направена от листа; те са изсъхнали и пукат под слънцето и то прилича на плашило, излязло от овощна градина, където преди това е гонило птиците.
С падането на вечерта хлапето вижда струйка дим, която се издига под ъгъл над ниските възвишения, и преди да се стъмни напълно, пристига пред вратата на стар анахорет11, който се е свил на земята пред колибата си като мегатерий12. Самотен, наполовина луд, със зачервени очи, сякаш оковани в очните ябълки с нажежена тел. Но тялото му не е изпосталяло.
Той гледаше безмълвно, докато хлапето слизаше сковано от мулето. Духаше силен вятър и дрипите му плющяха под неговия порив.
Видях дима ти, рече хлапето. И си помислих, че може да ти се намира глътка вода.
Старият отшелник почеса мръсната си коса и погледна към земята. Обърна се и влезе в колибата си, последван от хлапето.
Вътре беше сумрачно и миришеше на пръст. Малък огън гореше на пръстения под и единствената покъщнина беше купчина кожи в единия ъгъл. Старецът пристъпваше в тъмнината, леко наведен заради ниския таван, направен от сплетени клони, замазани с кал. Той посочи ведрото, което стоеше на земята. Хлапето се наведе да вземе кратунката, която плуваше там, гребна вода и пи. Водата беше солена и с вкус на сяра. То продължи да пие.
Мислиш ли, че мога да напоя старото си муле, което е отвън?
Отшелникът започна да удря дланта си с юмрук, стрелвайки очи в различни посоки.
Аз ще донеса прясна вода. Само ми кажи къде е.
И как смяташ да го напоиш?
Хлапето погледна ведрото и после обиколи с очи тъмната колиба.
Няма да пия оттам, откъдето е пило муле, рече отшелникът.
Нямаш ли някакво старо ведро или нещо такова?
Не, извика старецът. Той удряше страничната част на свитите си пестници пред гърдите си.
Хлапето се изправи и погледна към вратата. Ще намеря нещо, каза то. Къде е кладенецът?
Нагоре по хълма. Следвай пътеката.
Навън е твърде тъмно и не се вижда нищо.
Пътеката е дълбока. Следвай краката си. Следвай мулето си. Аз не мога да отида.
Хлапето излезе навън под набезите на вятъра и се огледа за мулето, но него го нямаше. Далеч на юг беззвучно проблесна мълния. То тръгна по пътеката сред вършеещите храсти и намери мулето да стои пред кладенеца.
Дупка в пясъка, оградена с камъни. Парче изсъхнала кожа служеше като капак с камък отгоре за тежест. Имаше ведро от сурова кожа с кожена дръжка и мазно кожено въже. За дръжката на ведрото беше вързан камък, за да се накланя по-лесно и хлапето започна да спуска ведрото, докато усети въжето да става хлабаво в ръцете му, а в това време мулето го гледаше над рамото му какво прави.
То извади три ведра и ги държеше, за да не ги разлее мулето, докато пие. След това върна капака на мястото му и поведе мулето надолу по пътеката към колибата.
Благодаря ти за водата, извика момчето.
Тъмният силует на отшелника се появи на вратата. Остани да пренощуваш тук, каза той.
Не се тревожи.
По-добре остани. Задава се буря.
Мислиш ли?
Мисля и не греша.
Добре.
Донеси си завивките. И каквото друго ти е нужно.
Хлапето разкопча ремъците, свали седлото, спъна мулето и взе завивките си. Вътре нямаше никаква друга светлина, освен тази от огъня и старецът стоеше до него по турски.
Настанявай се, настанявай се, рече той. Къде ти е седлото?
Хлапето посочи с брадичка.
Не го оставяй навън, нещо ще го изяде. Това е гладна земя.
Хлапето излезе навън и в тъмното се натъкна на мулето, което стоеше отпред и гледаше огъня вътре.
10
Сакристия (или ризница) — помещение в църквата, в което се съхраняват свещеническите одежди и църковна утвар. — Б.пр.