Разкарай се, глупаво животно, промърмори той. После взе седлото и го внесе вътре.
А сега затвори тази врата, преди вятърът да ни е отнесъл, рече старецът.
Вратата беше скована от дъски и висеше на панти от кожа. Хлапето я дръпна над неравната земя и я застопори с коженото й резе.
Предполагам, че си се изгубил, каза отшелникът.
Не, сам свърнах насам.
Онзи махна бързо с ръка. Не, не, рече той. Искам да кажа, че трябва да си се изгубил, че да се озовеш тук. Пясъчна буря ли имаше? Пътя ли си изгуби през нощта? Или се натъкна на крадци?
Хлапето се замисли над думите му.
Да, каза то. По един или друг начин ние губим пътя си.
И аз така си помислих за теб.
От колко време си тук?
Къде?
Хлапето седеше на вързопа си с одеяла до огъня точно срещу стареца. Тук, каза то. На това място.
Старецът не отговори в първия момент. Той изведнъж извърна глава настрани, хвана носа си с палец и показалец и изсекна две струйки сополи на земята, след което избърса пръстите си в шева на панталоните си. Родом съм от Мисисипи, поде отшелникът. Бях търговец на роби, не го крия. Спечелих добри пари. Така и не ме хванаха. Просто ми дойде до гуша. Дойде ми до гуша от негри. Чакай да ти покажа нещо.
Той се извърна, затършува из кожите и му подаде над пламъците някакъв малък тъмен предмет. Хлапето го завъртя в ръцете си. Нечие човешко сърце, изсъхнало и почерняло. Момчето му го върна и старецът го задържа в дланта си, сякаш претегляйки го колко тежи.
Има четири неща, които могат да унищожат света, рече отшелникът. Жените, уискито, парите и негрите.
Те седяха мълчаливо. Вятърът изстена в кюнците, които отвеждаха дима нагоре през покрива. Малко по-късно старецът прибра сърцето.
Това нещо ми струваше двеста долара, рече той.
Дал си двеста долара за него.
Да, защото такава беше цената на черния кучи син, в чиито гърди биеше.
Отшелникът се засуети за нещо в ъгъла и се появи със старо почерняло месингово котле, вдигна капака му и бръкна вътре с един пръст. В съда имаше месо от мършав прериен заек под слой студена мазнина, по която бе избила светлосиня плесен. Той върна похлупака на мястото му и сложи котлето на огъня. Не е много, но ще си го поделим, рече старецът.
Благодаря.
Изгубил си пътя в мрака, каза отшелникът. Той разръчка огъня, при което от пепелта щръкнаха няколко тънки кости.
Хлапето не отговори.
Старецът заклати глава напред-назад. Пътят на коварните е неравен13, поде той. Бог е създал този свят, но той не го е направил така, че да приляга на всички, нали?
Май не е мислил много за мен, като го е правил.
Да, кимна старецът. Но как човек може да съди за това? Какви други по-добри светове е виждал?
Аз мога да си представя по-добри места и по-добър живот.
А можеш ли да ги накараш да се сбъднат.
Не.
Да, не можеш. Има една мистерия. На човек му е трудно да опознае ума си, защото умът му е нещото, с което трябва да го познае. Той може да познае ума си, но не иска. И правилно. По-добре да не гледа там. Сърцето на човек не е устремено в посоката, в която е искал Бог. Можеш да намериш низост и в най-малките създания, но когато Бог е сътворявал човека, дяволът е бил до рамото му. Човекът е създание, което може да направи всичко. Може да направи машина. И машина, която прави машини. И зло, което може да пребъде хиляда години, без чужда помощ. Смяташ ли, че съм прав?
Не знам.
По-добре не се съмнявай.
Когато гозбата на стареца беше претоплена, той я раздели помежду им и двамата ядоха мълчаливо. Бурята се придвижи на север и не след дълго загърмя над главите им, а по кюнците потече тънка струйка, примесена с ръжда. Приведени над чиниите си, те обраха мазнината с пръсти и пиха вода от кратунката.
Хлапето излезе навън, почисти канчето и чинията си с пясък и тръгна към вратата, удряйки металните съдове един в друг, сякаш за да пропъди някакъв призрак, скрил се в сухото тъмно дере. Далечни мълнии просветваха, потрепвайки, на фона на електрическото небе и после отново биваха всмукани от чернотата. Старецът беше наклонил леко глава към виещия пущинак навън. Хлапето затвори вратата.
Нямаш тютюн, нали?
Не, нямам, отвърна хлапето.
Така си и мислех.
Смяташ ли, че ще вали?
Възможно е. Но по-скоро няма.
Хлапето гледаше огъня, климайки над него. Най-накрая стана и тръсна глава. Отшелникът го наблюдаваше над гаснещите пламъци. Хайде, иди да си оправиш леглото, каза той.
Момчето го послуша. Постла одеялата си на отъпканата пръст и събу вонящите си ботуши. Докато се унасяше, чу кюнецът на печката да стене и мулето отвън да тъпче и да пръхти, а като заспа по-дълбоко, започна да мърмори и да се бори с нещо насън като сънуващо куче.