По някое време се събуди, колибата тънеше почти в пълен мрак, а отшелникът се беше навел над него.
Какво искаш? — попита то. Но отшелникът се отдръпна, пълзейки, и когато момчето се събуди на сутринта, колибата беше празна и то си събра нещата и потегли.
През целия ден виждаше на север тънка ивица прах. Тя изобщо не помръдваше и едва късно вечерта забеляза, че се е насочила към него. Мина през гора от вечнозелени дъбове, пи вода в един поток, продължи под падащия здрач и накрая си направи лагер, без да пали огън. Събудиха го песните на птиците сред сухата прашна гора.
По обяд отново беше в прерията и прахът на север се простираше по целия хоризонт. Привечер се зададе началото на черда говеда. Дългокраки злонравни животни с огромни рога. Същата вечер момчето седеше в лагера на говедарите, ядеше боб и сухари и слушаше истории от техния чергарски живот. Те бяха тръгнали преди четиресет дни от Абилин и пътуваха към тържищата на Луизиана, следвани от глутници вълци, койоти и индианци. Мученето на добитъка се чуваше на цели мили разстояние в тъмното.
Дрипави като него, пастирите не го разпитваха за нищо. Някои от тях бяха мелези, неколцина свободни негри и един-двама индианци.
Всичките ми принадлежности бяха откраднати, каза хлапето.
Те кимнаха под светлината на огъня.
Взеха ми всичко. Сега нямам дори и нож.
Можеш да са хванеш на работа при нас. Ние се разделихме с двама от нашите. Поеха обратно към Калифорния.
И аз съм тръгнал натам.
Мина ми през ума, че може би отиваш в Калифорния.
Може би. Не съм решил.
Други наши момчета пък тръгнаха с една шайка от Арканзас. Отиваха в Беър. После се канеха да потеглят на запад към Мексико.
Обзалагам се, че нашите момчета вече са в Беър и пият като невидели.
Аз пък се обзалагам, че старият Пони вече е минал през всички курви в града.
Колко път е до Беър?
Около два дни.
Повече е. Бих казал по-скоро около четири.
Как се стига до Беър, ако човек реши да тръгне натам?
Поемаш право на юг и след около половин ден ще излезеш на пътя, който води към Беър.
В Беър ли отиваш?
Може би.
Ако видиш стария Лони там, кажи му да остави нещо и за мен. Прати му много здраве от Орен. Той ще те почерпи напитка, ако вече не е прахосал всичките си пари.
На сутринта ядоха палачинки с меласа и след това говедарите се качиха на конете си и потеглиха. Когато намери мулето си, за въжето на животното беше вързана малка платнена торба и в нея имаше шепа зрял боб, няколко червени чушки и един стар нож „Грийн ривър“ с дръжка, омотана с връв. Хлапето възседна мулето, чийто гръб беше ожулен и протрит, копитата му — напукани, а ребрата — като рибени кости. Малко по-късно животното и човекът се тътреха през безкрайната равнина.
Пристигнаха в Беър вечерта на четвъртия ден. Седнало на окаяното муле, момчето гледаше от едно малко възвишение надолу към града: притихналите кирпичени къщи, върволицата от зелени дъбове и канадски тополи, които следваха реката, площада, пълен с каруци с техните платнища от зебло, варосаните обществени сгради, църковната камбанария в мавритански стил, издигаща се сред дърветата, казармата на местния гарнизон и високата каменна сграда на барутния склад в далечината. Лекият ветрец развя листата на шапката му и сплъстената му мазна коса. Очите му бяха тъмни и вдадени навътре в издяланото му и обитавано от духове лице, а от ботушите му идваше зловонна смрад. Слънцето току-що беше залязло и на запад се простираха рифове от кървавочервени облаци, над които кръжаха дребни пустинни козодои като бегълци от някакъв голям пожар на края на земята. Той изплю суха белезникава храчка, смушка ребрата на мулето с напуканите дървени стремена и двамата се заклатушкаха отново надолу.
Хлапето тръгна по тесен песъчлив път и скоро срещна каруца натоварена с трупове. Малка камбанка оповестяваше приближаването й, а на дъгата14 беше окачен фенер. Трима мъже седяха на капрата, не много различни от мъртъвците отзад или от духове — толкова бели бяха от варта и почти фосфоресциращи в здрача. Чифт коне бъхтеха нагоре по пътя, заобиколени от леката миризма на карбол и после каруцата потъна в тъмнината. Момчето се извърна и ги изпрати с поглед. Босите крака на мъртъвците се поклащаха сковано насам-натам.
Беше вече тъмно, когато влезе в града; придружаваше го лай на кучета и лица, които надничаха иззад пердетата на осветените от лампи прозорци. Лекият тропот на копитата на мулето отекваше в тесните пусти улички. Мулето подуши въздуха и свърна по една улица, водеща до площад, където под светлината на звездите се виждаше кладенец, корито и коневръз. Хлапето слезе от седлото, взе кофата от каменния парапет и я спусна в кладенеца. Чу се тих плисък. То изтегли кофата, от която капеше вода в тъмното. Напълни кратунката и пи, а мулето го побутна с муцуна по лакътя. След като приключи, момчето остави кофата на земята и седна на парапета на кладенеца, гледайки как мулето пие от кофата.
14
Дървено приспособление, извито като дъга, което стои над главата на коня във впряга. — Б.пр.