— Аха-отговори не особено заинтриужана от разказа му русокоската… картата вече беше по-близо тя извърна глава и се вгледа внимателно в нея… да правилно беше прочела… намираха се на Мистичния остров… там беше и лъвската паст… а на другия бряг на острова, който беше доста голям имаше някакво градче… името му беше написано с много ситни букви и тя не успя да го прочете… в този момент нещо привлече погледа й… тя се взря… беше някакъв малък портрет… явно на жена… тя насили очите си и макар че картината беше много прашна и доста малка тя осъзна че приличаше с едно на нея… беше руса…
Джон я погледна и разбрал какво гледа стана явно ядосан… приблийи се до нея и каза с треперещ от гняв, но явно и от нещо друго, глас:
— Не я гледай… — каза той тихо…
— Моля-стресна се Ашли, защото не го беше забелязала…
— НЕ Я ГЛЕДАЙ-извика капитанът… взе портретът и го мушна в джоба си… той блъсна масата и седна все още треперещ върху пода, облягайки се на една от стените на каютата… Ашли забеляза, че върху челото му пулсира яростно вена…
„Какво направих“ — питаше се тя… — „С какво го ядосах… по дяволите какво ми пука на мен“ — прекъсна тя мислите си…
— Лягай — каза и той… — Легни на проклетото легло…
Ашли се ядоса… предполагаше какво ще се случи…
— Няма да легна…
— ЛЕГНИ НА ЛЕГЛОТО-извика отново той… стана и я блъсна… за учудване на Ашли леко… тя падна в мекото легло… той се приближи до нея целуна я и, измъквайки от някъде въже завърза ръцете й за леглото… той се изправи отиде до бюрото си, запали цигара и захлупи лицето си в шепи…
Виктор и Мартин бяха стигнали отдавна малката пещера и макар, че беше ранен Виктор бе събрал достатъчно храна за няколко дена и беше успял леко да поприкрие отворът на пещерата.
— Ще отида малко да поразуча. Може да намеря нещо друго за хапване ще ни омръзнат бананите и кокосовият сок. — каза Виктор който си бе махнал нормалният колан и на негово място бе сложил пиратски който бе взел от един от мъртъвците. Взе сабята в ръка и даде на Мартин зареденият пистолет.
— Можеш да стреляш 6 пъти мисля след което трябва да преминеш на ножовете за хвърленя и след това ако си жив на сабята.
— Благодаря за съвета, но не мога да хвърлям ножове. Ето ти ще се справиш сигурно.
— Ще ги сложа във тази торбичка дет е закачена отзад на колана. — Виктор сложи във нея ножовете и я завърза, след което излезе от пещерата, прикри отворът и тихо криещ се във сенките той запристъпва през джунглата.
Отначало Ашли не знаеше какво точно чувства в момента: гняв, раздразнение или направо ярост. Първо: този пират отново я беше целунал и второ тя за пореден път се намери с въжета около китките си. Е, поне този път не бяха чак толкова стегнати, опита се да се успокои момичето и се взря в Джон. Очите и не го изпускаха от поглед в продължение на няколко минути, ала Рейн с нищо не показваше, че бе забелязал това. Той просто пушеше нервно цигарата си и се стремеше да не поглежда към Уайлд. Ашли присви очи и се размърда малко в леглото, ала отново не привлече вниманието му. Тогава, вече изгубила всякаква търпеливост, попита:
— Коя беше тази на снимката?
— Никоя-кратко отвърна капитанът и дръпна отново от свитата преди малко цигара. Изглеждаше странно нервен.
— Как никоя? — държеше на своето Ашли-Всеки човек си има име или може би теб не те интересува това и направо целуваш хората… — тя натърти особено много на последните думи. Отново бе започнала да се ядосва. Това вече привлече вниманието на Джон. Той се намести на стола си, като го извъртя с облегалката пред него и отвърна:
— Ти си много упорита. И освен това знам как се казваш-Ашли Уайлд, нали? — бегла усмивка премина по лицето му.
Сега Ашли се стъписа. От къде този тук знаеше това? Определено никой от подчинените му не бе информиран за първото и име, а камо ли пък за фамилията. Момичето дълбоко се съмняваше, че някой от приятелите и го беше издал. О, ами, да! Сети се тя… Приятелите и! Джон беше казал, че те били пуснати, но тя, прекалено заета да се ядосва, съвсем беше изключила за това.
— Ти каза… — започна тя-Каза, че някой бил пуснал приятелите ми… Как така?
— Брат ми ги пусна-отвърна нехайно пиратът и Ашли забеляза как той си сипа от бутилката ром до него. — Уважам го, но не мога да не кажа, че е глупав и не оценява какви са истинските неща, заради които се живее.
Уайлд се изсмя пресилено.
— И какви са? — попита ядно тя-Ром, жени и обиране на други кораби?
— В общи линий-Джон поклати глава-Като се замисля… Ти наистина си огън момиче.