Ашли го гледаше втрещено.
— Ти определено имаш нещо сбъркано в ценностната система… — заяви крайната си оценка след малко.
Беше ред на Рейн да се разсмее. „Ммм, има чаровна усмивка“-помисли си Ашли, ала в следващия момент и се прииска собственоръчно да си зашлеви един шамар. Но нямаше тази възможност, поради две причини: беше завързана, пък и вниманието и сега бе привлечено към ставащия от стола пират.
— Къде отиваш? — попита, без особен интерес към отговора, Ашли.
— На леглото.
— Моля?! — не разбра момичето-Аз съм на леглото.
— Да, тъкмо щях да ти кажа да мръднеш малко по-наляво, за да ми направиш място.
— И дума да не става-стряза го Ашли-Ако ти ще спиш на леглото, то аз отивам на пода.
— „Аз отивам“… При тебе няма такъв израз-добре-познатата ехидна усмивка се появи на лицето на капитана. — Или може би искаш още ром?
Русокоската видно се намуси, но не каза нищо повече. Тя смърщена наблюдаваше как пиратът ляга от дясната и страна и придърпва част от завивката към себе си.
— А, така-каза след малко той, пренебрегвайки гримасата на момичето. Ашли усети ръката му на кръста и. Тя се извърна и срещна погледа му. След което се мръдна в ляво, оставайки разстояние по между им.
— Нали ти трябваше повече място-каза тя и се усмихна нагло. Пиратът се смръщи, ала пак се приближи към нея. Изглежда я предизвикваше, ала момичето нямаше никаквото намерение да се предава. Отново се премести в страни и тогава се чу едно ТУП!
— Ооох! — Ашли се бе изтърсила от леглото и въжетата се бяха впили ядно в китките и. Джон се разсмя. Но Уайлд не му обърна внимание, защото бе напипала нещо в джоба на якето, с което в момента беше(Виктор и го бе дал при огъня). Тя напипа… камата! Значи все пак имаше имаше начин да се измъкне оттук.
— Ще се качиш ли горе или предпочиташ да останеш там? — попита я Рейн, неподозиращ нищо.
— Тука си ми е добре-отвърна отвеяно момичето.
— Е, тогава лека нощ-свъси се Джон и се обърна на другата страна, с гръб към нея. След малко се чу омереното му дишане, като на заспал човек. Ашли точно и това чакаше. Тя извади камата и с доста зор сряза въжетата. Отвори тихо вратата на каютата, но преди да мине през нея се извърна към спящия пират. И все пак-той си оставаше привлекателен. Уайлд излезе в празния коридор на кораба и се запъти навън, без дори да подозира, че Джон всъщност се бе събудил и бе видял всичко. Той тръгна след нея.
Момичето тъкмо бе излязло насред джунглата, която изглеждаше много по-страшна пред нощта…
… когато пред нея се появи силует…
— Накъде си се запътила малката… — каза дрезгав заплашителен глас…
Макар, че беше много тъмно и не виждаше човека, седящ пред нея тя вече се досещаше кой е…
— Ти… — каза объркана тя… — но как-и се обърна към кораба…
— Мислеше, че няма да се усетя… ха… —подигравателно каза той… — знаех си че ще се опиташ да избягаш… да не ме мислиш за толкова тъп…
Но Ашли го прекъсна…
— Всъщност да-каза тя… При тези думи силуетът се размърда и пред нея се появи… Не това не беше Джон… това беше… да беше Рейн… но Рейн старши…
— Знаех си че не трябваше да оставям онзи жив… сега пълни главата на сина ми с глупости… да ви остави живи… ьа… срам за пиратите… а останалите да ги пусне… не съм виждал такова нещо… през всичките тези 39 години които съм обикалял моретата… а да го направи собствения ми син…
Ашли не знаеше какво да прави… тя направи крачка в страни, молейки се да остане незабелязана… явно обаче не стана така… Рейн старши я хвана за дългата руса коса и я дръпна на земята… след това и зашлеви шамар… Ашли усети топлата кръв ибиваща от току-що направената рана… тя я докосна с ръка… Възрастният все още я държеше за косата… той започна да я влачи към, както Ашли разбра кораба…
— Само да си взема сабята… — мърмореше си той… — ще ти покажа аз на теб, а и на сина си и на онзи негов приятел какво трябва да се прави със заложници…
Ашли и идеше да изкрещи от болка, но знаеше че така ще му направи удоволствие и стискаше зъби…
— По дайте я насам капитане… — чу се друг глас… Ашли отново позна на кой е…
— Дръж Берта… — тя усети как старецът я вдига и я подава… и други две ръце я хващат… те я хвърлиха грубо на палубата на кораба… тя забеляза как след като я беше оставила жената отиде да помогне и на Рейн старши… Русокоската разбра че това ще последната и нощ… на този кораб… изобщо жива… но явно съдбата не беше решила да стане по този начин…
— Хей какво правите вие там… — тя за първи път, откакто е тук се зарадва да чуе гласът на Джон… Рейн Младши… искаше й се да извика от радост но се сдърйа…