— Млъкни малката или ще съжаляваш! — заплаши я Малчо и извади малко ножче от джоба си. Ксев не спря и тогава той запуши устата й като скъса деколтето на роклята й и доближи студения нож до кожата й. При следващия опит за вик, момичето вече си имаше една от раните. В този момент покрай каютата мина Хук и виждайки случващото се само се засмя злобно и затвори вратата, което попречи на виковете да се чуят из целия кораб. В стаята отекваха само стоновете на болка и молбите на Ксев. След около час от там излезе Малчо, доволен от себе си, изцапан в кръв закопчавайки копчетата на панталона си…
При тези спомени Ксев сякаш започна да се отвращава от всеки допир с който и да било мъж. Стана й зле. Почувства как намразва всички пирати… и Джон и Силвър макар, че те се държаха добре с нея и приятелките й. Започна да мрази Виктор и Мартин… дори Ашли и Рейчъл. Почувства се толкова нечистоплътна и … омърсена. Ръката й трепна и Ксев почувства как е готова да убие Малчо и всеки друг, който й се изпречи на пътя.
Докато гневните викове изпълнени с омраза и звуците на плача на Ксев не спряха, Мартин стоеше пред вратата й слушайки всичко. Не знаеше какво е станало с нея, ала искаше да й помогне, само дето тя не му даваше. Вече не допускаше никой до себе си. Усещаше я как с всеки изминал ден ставаше все по студена и жестока. Като ранена сърна, която сама греди клетката си за да се защити.
Минаха още няколко минути и когато в стаята й стана достатъчно тихо, за да може човек да предположи, че е заспала, Мартин си тръгна. Отиде при Виктор, който вече отдавна спеше, и легна по гръб на леглото, като не спираше да мисли за Ксев.
След като Силвър и Рейчъл влязоха в стаята, момичето седна ан леглото, а пиратът се зае да разглежда един прояден дива, на който се предполагаше, че ще спи.
— Изглежда приятелите ти много държът на теб-каза Рейн, докато оглеждаше стаята.
— Да така е… познаваме се от много време и всеки е готов да влезе в огънят за другите-обясни Блейкли.
— Същото, като при мен и джон-отбеляза Силвър и седна на дивана. Рейчъл само изсумтя пренебрежително. Рейн се смръщи.
— Не вярваш ли? — учуди се той-още не вярваш на брат ми, нали? — Силвър въздъхна.
— Честно казано да и ме притеснява това, че Ашли му вярва. — Рейчъл скръсти ръце, а Силвър се изправи от дивана и бавно закрачи към леглото.
— Щом тя му вярва, защо не му повярваш и ти?
Момичето не отговори нищо.
— Ако не вярваш на преценката на приятелката си-започна пиратът и седна до Рейчъл-повярвай на мен-завърши той.
Блейкли се опита да не поглежда Рейн, но той изглежда бе доста по-настоятелен. Силвър погали лицето и и момичето не издържа, след което се обърна към него. Погледите им се срещнаха и Рейчъл едва промълви:
— Добре де… може да не е чак толкова лош-призна си тя-може би аз съм предубедена.
— А може би просто си загрижена за приятелката си-допълни пиратът и се усмихна, отмествайки кичур коса паднал пред лицето на Рейчъл.
— Имаш право, но Джон изглежда някак студен-призна си момичето и погледна плахо Рейн.
— И той е човешко същество и той може да обича-оправда брат си Силвър-просто обстоятелствата го превърнаха в такъв какъвто е сега, но ми повярвай Рейч, той обича приятелката ти така както… — пиратъът млъкна и се замисли.
— Какво? — подкани го Рейчъл. Силвър определено бе успял да раздразни любопитството и.
— Ти си голяма лисичка-засмя се Рейн, опитвайки се да отклони темата.
— Стига де, не се измъквай-разсмя се и Рейчъл. Настроеието и изглежда се бе подобрило, а и тепературата почти бе изчезнала.
— Сега ще видим кой се измъква-закани се пиратът през смях и започна да гъделичка момичето. Блейкли имаше голям гъдел затова се запревива от смях.
— Стига Силвър… моля ти се спри-момичето ен можеше да си поеме дъх. Докосваният на пирата бяха внимателни, тъй като той съзнаваше, че момичето още не се е възтановило напълно.
— Предавам се-каза Рейчъл и Силвър престана да я гъделичка. Сега пиратът се бе надвел ниско анд нея. Лицата им бяха близо едно до друго и Рейчъл усещаше същото странно чуство което усети на кораба. Изминалото време през което само се взираха един в друг им се стори цяал вечност.
— Впрочем до къде бяхме стигнали с раговора си в каютата преди да видя онова чудовище? — изглежда момичето визираше паякът.
— Мисля, че до тук-усмихна се Рейн и навеждайки се целуна Рейчъл. Блейкли усети как гореща вълна облива цялото и тяло. Лицето и поруменя, но това определено не бе заради температурата.