Силвър придвижи ръката си по кракът на момичето и следвайки извивките на тялото и стигна до рамото.
С другата си ръка пиратът се бе облегнал на леглото да не би да натежи. След няколко минути страстни целувки, Рейчъл постави пръст върху устните на пирата. Рейн я погледна учуден, но и притеснен, усмивката на момичето обаче го успокои.
— Спи ми се-промърмори момичето, а Силвър стана от леглото и я зави, след което се отправи към дивана.
— Къде отиваш? — попита го Рейчъл.
— Ами… аз… ще съм на дивана-каза пиратът.
— Не ставай смешен, хайде ела тук, все пак това е двойно легло има място и за двама ни-очите на Рейчъл заискряха. Пиратът се поколеба-Хайде Силвър ела… няма да те изям-пошегува се момичето и Рейн отиде при нея заставайки най-в края на леглото.
— Приближи се де-подкани го Рейчъл и се обърна с лице към пиратът.
Сълвър прегърна момичето през раменете. Рейчъл измърка подобно ан котка и малко след това заспа. Силвъър дълго стоя буден, наблюдавайки спокойно спящото момиче. Не след дълго и самият той се унесе…
„Два кораба един до друг стрелящи един срещу друг. Жертви, кръв, мъка. Смърт. Във въздуха се усещаше мирисът на смъртта, морето беше кърваво червено, корабите потъваха, всичко свършваше… “
Виктор се събуди, чувстваше се задушен. Не бе успял да събуди Мартин. Явно бе заспал с задрямал с дрехите си. Той излезе от разнебитената сграда. Видя една оживена гостоприемница и влезе във нея. Имаше главно рибари. Виктор не разбираше много от история но видът на зградата му изглеждаше варварска. Той повика една сервитиорка с препаска от метални халки. Виктор се усмихна и я попита любено:
— Имате ли тютюн и бира.
— Имаме бира, но ми обяснете какво е тютюн.
— Листенца дет се пушат.
— А тазис. Да имаме. — след което сервитиорката отиде до бара и му донеси халба бира и 5 тазисни цигари.
— Благодаря ти. Колко ти дължа.
— 1 сребърно парче. — Виктор извади десет пенса и и ги даде.
— Може ли да те попитам нещо. — попита той сервитиорката малко преди да стане.
— Питай.
— Какво ти е името и как се казва тази гостоприемница.
— Името ми е Ашира. Казва се Възмездяващата секира. Управител е Скот. Макар, че си смени името е варварин. — Виктор се загледа във младата жена. Явно не бе на повече от 21 години, тялото и бе изящно, очите сякаш виждащи истината по изражението, косата прекрасно кафява.
— Това обяснява стилът на местенцето. Колко струва една стая.
— Ами сребърно парче за седмица. Но има и по — добър начин. Можеш да се заемеш със свободната работа. Трябва ни някой който да укротява хората ако има побой.
— Колко часа трябва да работя на ден.
— Просто те викаме когато ни потрябваш. Не мога сама да се справям с тези даже и със уменията си.
— Уменията си? — учуди се Виктор.
Ашира отиде до бара и оттам извади секира и къса сабя.
— Да, аз съм единствената в тва място която може да се бие със секира и сабя. Имам броня която държа горе в стаята си. Се пак не мога да се бия със това то е само за бакшиши — посочи тя препаската.
Виктор се усмихна и каз:
— Добре приемам работата.
Тя му подади ключове и му каза:
— Горния етаж първата вляво. Моята е срещу твоята, ако загазиш се боади, винаги съм готова за битки. — след което му намигна и отиде до бара.
Виктор изпи бирата изпуши 1 тазисна цигара, отиде в новата си стая, огледа я, заключи вратата и сложи за всеки случай стол след което си легна в леглото и заспа.
В един момент, за пореден път тази вечер(която преспокойно можеше да се класифицира като бурна), се чу оглушителното „ТРЯС!“. Изглежда прекомерно-старите дъсчени подпори на леглото не бяха издържали „тормоза“, наложен им от Ашли и Джон. Бяха се сцепили и буквално смачкали под матрака, неделящ се сега с нищо от пода(и странно тежък, между другото).
— Сега, пък… — капитанът не довърши.
Вече за втори път „битов инцидент“ бе прекъснал… заниманията му с Уайлд. Но те нямаше да са единствените пречки. Чу се изкърцване, предвещаващо отварянето на вратата-на места прогнила и с дръжка, носеща спомените на предишно изящество. На прага и стоеше пълничък мъж, по чието чело бяха избили ситни капчици пот-изглежда вземането набързо на стълбището не му бе сред любимите занимания. Беше съдържателят на „хотела“ Тревър. Погледът му се разходи по счупеното писалище(играещо ролята и на маса), разпилените предмети навсякъде и подкосеното с няколко сантиметра легло, върху което се бе излегнал Джон с особено изражение. Ашли се беше скрила под чаршафите(без MPS! ). В съзнанието на собственика съществуваше само една алтернатива за създалата се обстановка в и без това разхвърляната стая-бяха нападнали Рейн. Воднистите му очи се разшириха, спрени върху пирата, а потта изби дори и над горната му устна. Тревър се опита да каже нещо и постепенно нечленуразделните му звуци придобиха следния смисъл: