Рейн не чака повече, не спомена и дума. След миг дългокосият усети крушето на силвър. Пиратът се възползва от объркването и хвана мъжът за раменете като го дръпна рязко към присвитото си коляно. Танцьорът пусна Рейчъл, кото пък изтича зад Силвър, очкавайки, че той ще прекрати боя, но грешеше. Танцьорът бе поставил ръцете си на корема, но след миг те вече се намираха върху разбитият му в последствие от крушетое на Рейн, нос.
— Глупак-изсъска танцьорът и замахан към Силвър, но той ловко избегна ударът, а юмрукът на дългокосият се срещна с една греда.
— Спрете! — изписка ужасена Блейкли, когато Силвър се метна към танцьорът и двамата се сборичкаха на пода.
Хората наоколо изглежда бяха свикнали с подобни зрелища. Това им се харесваше. Силвър да удря дългокосият в главата, но след миг той се озова преметнат на пода, а ръцете на танцьора започнаха да го душът. Не му еб трудно да се измъкне от хатката, особено след като разби един стол в гърбът на противникът. В момента в който Силвър отново се зае с юмруци да налага дългокосият усети как два чифта ръце се вкопчват в него и го изтеглят. Бяха Джон и Мартин. Двамата едвам удържаха пиратът. Рейчъл бе бледа като платно и сякаш всеки момент щеше да припадне. Забелязвайки това Ашли и Ксев веднага дотичаха при нея. Лицето на Блейкли бе лъснало от сълзи. В заведението се бе възцарило мълчание, което бе нарушавано от бурните викове и заплахи които си разменяха Силвър, който бе удържън от Джон и Мартин, и танцьорът, който пък бе осмиряван от двама свои колеги.
Суматохата, разнесла се из „заведението“ привлече вниманието не само на посетителите му.
— Какво става тук, мътните го взели? — плътен глас, раздра тишината и откъм стълбището в ляво заслиза тъмен силует, останал за сега в сянка. Притежателят му бе мъж, малко по-възрастен от братята Рейн, с правилни черти на лицето и волева брадичка. Сивият му поглед обходи разгневените такива на Силвър и останалите от екипажа на „Кървав сън“. После се спря и върху блуждаещите очи на танцьора, които в момента бяха особено заети да разследват червените пердета, спуснати плътно на прозорците. — Попитах какво става тук-повтори въпроса си новопоявилият се, изглежда доста познат на повечето в „Червените воали“. Той постави ръка върху парапета на стълбището. Джон се свъси-за какъв се мислише този тук, че да се държи толкова нагло? Капитанът пристъпи напред, а пиратите го изгледаха учудено, очакващи с нетърпение реакцията му.
— За кой се мислиш? — попита безцеремонно Рейн, а очите му присвяткваха.
Другият срещу му въобще не се стрестна. Устните му се изкривиха в усмивка и той отвърна съвсем спокойно:
— Примерно за собственик на това място. — отвсякъде вече се долавяше шепотът на посетителите. Джон се изненада от този отговор, но бързо се „окопити“. — Не е зле сега и Вие да се представите…
— Джон Рейн, капитан на кораба „Кървав сън“-шепотът така се усили, че преспокойно можеше да мине за „тихи викове“.
Това изтри усмивката на другият, а сивите му очи, сякаш вече не бяха толкова студени.
— Чувал съм за Вас и Вашият екипаж историй… Велики историй и за мен е удоволствие да бъдете в моето заведение. Джош Редфорд, на вашите услуги-мъжът протегна ръка и стисна тази на Джон. Капитанът, макар и да не искаше да си го признае, остана много приятно изненадан от обноските на собственика, което ясно си пролича и по посмекчилото му се изражение. — Моля да ме извините за държанието ми преди малко, но ви помислих за поредният нахален тип, стъпил в бара ми.
— Мисля, че се уверихте вече в противното-начинът, по който говореше Рейн изуми Рейчъл. Капитанът беше толкова… учтив? — А нахален тип лично аз бих нарекъл ето онзи-Джон посочи с глава русолявият танцьор и разказа накратко какво се бе случило през последните 15тина минути.
— Смятам, че гости като Вас и Вашите приятели в такъв случай заслужават аз и „Червените воали“ да Ви се реваншираме-Редфорд разходи този път очите си върху екипажът на „Кървав сън“ и приятелите от Лондон. Сетне повика една от близките танцьорки, прошепна нещо в ухото и и след като младото момиче се изгуби нанякъде плесна енергично с ръце. Този му жест бе придружен с думите-Предлагам Ви да се настаните сега по местата си, а нашата изненада ще пристигне всеки момент.
Джон го погледна въпросително, ала въпреки това послуша „съвета“ му. Броени секунди след като той, Ашли и приятелите им се бяха настанили на близката маса, „музиката“ рязко се смени, като стана с по-енергичен и бърз ритъм от преди. Уайлд чак сега забеляза, че танцьорките „мистериозно“ бяха изчезнали, но изглежда липсата им нямаше да бъде за дълго. Придружени от новата „музика“ множество оскъдно-облечени момичета се завтекоха към масата на пиратите и приятелите. Те извиваха красивите си тела в еротичен танц, в такт с песента, а в ръцете си държаха големи бутилки ром, от който сипваха в чашите на братята Рейн и останалите, изживяващи се сега като „специялни гости“. Тази „изненада“ хич не се понрави на Ашли, Ксев и Рейчъл. „Трите граций“ се намусиха като по команда, а Ашли не изпускаше от поглед Джон. Не стана точно така, както го бе предвидила-капитанът почти не обръщаше внимание на танцьорките, ала русокоската нямаше как да не забележи количеството ром, което те изсипваха в чашата на пирата и, което след миг вече бе пресушавано. Не след дълго алкохолът си оказа своето влияние. Уайлд си помисли, че по-зле нямаше и накъде, но се оказа сгрешила. По-късно вечерта към тяхната „весела дружинка“ се присъединиха и други двама пирати-отдавашни приятели на Джон и Силвър, а те, примесени с голямото количество ром, не бяха много полезни за капитана. До колкото русокоската успя да разбере в шумотевицата, неочакваните „гости“ се казваха Хънтър(дебел и грамаден индивид, леко прескочил средната възраст с нос, имащ склонността да почервенява при изпиването на повечко алкохол) и Джак(слаб и лукав на вид). Постепенно разговорът на новодошлите с Джон започна да придобива все по-нецензуриран вид, както и постепенно Ашли губеше търпение. В един момент момичето чу своето име, изречено от Рейн, който едва ли не грубо я придърпа към него. Пиратът се опита да я целуне, но Уайлд беше прекалено ядосана вече. Тя го отблъсна от себе си, като за миг срещна учуденият му поглед, преминал в последствие в раздразнен.