— Закъсня — „поздрави“ я Рейчъл. Настоението и в момента бе в унисон с това на времето.
— Ама то Ашли още я няма-оправда се къдрокоската и като срещна погледа на Виктор се ухили широко.
— Ама вие… … … … … …
Рейчъл отново бе прекъсната, ала този път, за разнообразие, от влетяващата нова персона в залата. Блейкли подготви „Война И Мир“ за действие-беше Ашли. Жълтата и пелерина се бе превърнала в тъмно жълта-подгизнала от дъжда. Косата и също беше мокра, но не бе толкова зле. Поне шапчицата и си оставаше все така кълната. Тя се запъти към групата нейни състуденти.
— Закъсняваш-отново пищен „поздрав“ от страна на Рейчъл.
— О, и аз тебе те обичам-отвърна Ашли.
— Спокич, и мене ме удостои със същото-намеси се Ксев, смеейки се. Беше и забавна самата гледка и още повече това, което предстоеше-лек скандал.
— Наистина си супер несериозна. Закъсняваш за часовете, хубаво, преживява се.
— Всички го правят-последва рязък отговор от страна на русокосата девойка-Ашли.
— Закъсняваш за срещи, за купони дори… Но за завършването… … … … … …
— Би ли престанала?
— Уха, женски бой-Виктор доволно потри ръце. Уайлд и Блейкли на свой ред си размениха два бързи погледа и без много да му мислят се нахвърлиха върху горкото момче. Все пак „Война И Мир“ влезе в употреба…
— МОМИЧЕТА, МОМИЧЕТА И… пребит Виктор, може ли за момент?! — повиши децибелите Ксев. Последваха няколко укорителни погледа от учителите наблизо. — Еми, хубаво, значи аз ще си замина самичка с Мартин за Египет да си изследвам пирамидките и да си преживявам нови приключения.
Това определено свърши работа. Ашли спря да гъделичка Виктор, а пък Рейчъл изпусна дебелата книга, която след броени минути се очакваше да се стовари върху главата на момчето.
— Какво искаш да кажеш??? — зашепна русокоската от вълнение.
— Амииииииииииииииииииииии… — провлачи Ксев и остана доволна от последвалия ефект. Всички станаха още по-любопитни.
— Хайде, кажи де… И ако е с Египет-смей да не ме вземеш с тебе!!! — продължи да си настоява Ашли.
— Добре, добре… Бъдете спокойни-баща ми е заел пет билета, но като гледам как мъчите Виктор, май единият ще е в излишък.
— Чакай малко… Баща ти? — озадачи се Рейчъл-Онзи човек, който те пускаше до втори курс само до 11 вечерта и същият онзи човек, който си мислише, че не си се целувала с момче до 10 клас??? Той ти е взел билети за най-страхотното място за приключения на света… Е, или поне едно от най-страхотните, де…
— Е, не точно той… Майка ми го убеди, понеже нали завършвам с отлични оценки, но няма значение сега как съм постигнала това-важното е, че съм. Мдам.
— СТРАХОТНО! — Ашли бе на върха на щастието. — Кога заминаваме? Кога? Когаааааа?
— Имам брошури в чантата си, но ще ви ги покажа после, защото „церемонията“ за завършването почва, а нали Рейчъл си има някакъв рецитал да казва…
— Не ми напомняй, ще съм след зубъра Макнейли, представяте ли си?
— Хехе, отивате си-Уайлд извъртя многозначително очи към тавана и големите полюлей. Рейчъл тъкмо понечи да извади отново „Война И Мир“, когато професорът по Психология и даде знак да се нареди в редичката на тези, които щяха да говорят тази вечер.
— Ашли, ти по-добре отивай зад сцената. Нали тази вечер ще танцувате с останалите танцьори от училище… — подсети я Ксев.
— О, да… Добре, ще се видиме после и да ми стискате палци, еййй…
След тези думи тя се изгуби от погледа на приятелите си и групичката отново остана с два члена по малко… Те се настаниха на столчетата, поставени специялно за случая и зачакаха, с особена липса интерес, да започне празникът.
Виктор прекъсна тишината и подшушна на Ксев:
— На бас, че Рейчъл ще зацепи насред рецитала си или както там му викате.
— Не, според мене Ашли ще се препъне докато танцъва. — добави Ксев.
— Или ще ни убият.
— Най-вероятно последното. Междрудругото имаш поздрави от Заро. Ето картичката.
— Дай да видя. Значи Скъпи Идиоте желая ти повече шибани успехи в спортовете и повече да купонясвате и да не те бият толкоз често момичетата. От Изрода. Е тва момче внаги е било поетично. Тряя му дадът некъв медал.
— Да. Може да го харесвам но ако можеше да му дадем IQ на поетика неговото ще бъде под нула.
— Кви ги дрънкаш той е… — Виктор бе прекъснат от започването на речта на Рейчъл.
След около 20 дълги минути тя свърши без да направи грешка.
— Имам чувството че някой ме е убил. — каза Виктор.
— Не просто те закла нищо особено. Отсега нататък не я оставяме да прави сама речите си нали?
— Сто процента као искаме да има някой жив след като ги каже.