— Иии…, отново Ашли закъснява… — мърмореше чернокосото момиче, вперило поглед в прозореца пред нея. Изглежда времето нямаше никаквото намерение да става по-хубаво, напротив… сякаш с всяка изминала минута валеше все повече и повече дъжд. Ксев се уплаши, че може да стане потоп и тогава купонът отиваше на кино. След това си представи как хората вместо да ходят по улиците, плуват над тях и изтръпна-имаше страх от водата и най-вече, когато тя бе в големи количества.
— Стига си мърморила, ами по-добре ми кажи дали така е добре да отида на купона… — Ксев направи едно мъничко ревю с новите си дрехи, които бе купила миналата седмица(((Електра, ти си кажи как си облечена))). Това, като че ли поуправи настроението на Рейчъл и даже тя се усмихна, което си беше все пак добър знак. След броени минути двете ясно чуха как звънецът долу извънява. Чернокосото момиче за пореден път се смръщи и заедно с Ксев отидоха да посрещнат Ашли. О, да, те предварително вече знаеха кой ще е. Никой все пак не звънеше по сто пъти като нея.
— Можехте, ако искате, да си направите и малко кафе преди да отворите… — измърмори Ашли, като двете момичета благополучно отвориха вратата. Рейчъл изпита неустоимото желание да и я затвори под носа, но успя да издържи на „изкушението“ и успя да се задоволи(без MPS)само с една хаплива забележка:
— А ти можеше да дойдеш направо за края на купона… както винаги правиш, междувпрочем…
— Сега съжалявам, че не взех дебелия учебник по Право, за да те хлопна с него по главата… — засмя се русокосото момиче и влезе в къщата. Ксев и Рейчъл веднага забелязаха, че жълтата и пелерина бе сменена с доста късичка червена рокля, която за сметка на това имаше и доста дълбока цепка.
— Уау… — подсвирна Ксев-Я, да видкаме за колко можем да те продадем…
Ашли се засмя и и удари лек шамар.
— Да, да… Я кажи как мина вечерята? — каза съвсем делово Рейчъл.
— Мииииииииииии… — провлачи Ашли-Горе-долу добре, като изпуснеме това, че другата година започнам работа като адвокат. Според повечето, фирмата която ме е наела е доста обещаваща…
— Е, не се ли радваш? — изненада се Ксев.
— Какво да ти кажа… Надявах се да си поживея Живота преди да започна с работата, но какво да се прави… Ей, ама вие двете защо още не сте се облекли?
— Ами, ние точно… — заоправдава се Сийбърг и трите момичета тръгнаха нагоре, като Ашли не можа да не измърмори: „А после аз съм закъснявала… “.
Измина около час, докато приятелките отново слязоха долу. И през този един час косата на Ксев много пъти бе опитвано да бъде изправяна, а тази на Рейчъл накъдряна, Ашли пък в последния момент бе решила, че роклята и е прекалено къса, но се примири да ходи с нея, тъй като нямаше абсолютно никакво време за преобличане. Като се изпуснат тези съвсем малки пречки всичко мина по… вода, каквато се бе разпростряла и навън из улиците на Лондон. А задръстванията бяха в стихията си, но за щастие трите момичета успяха да стигнат точно навреме за прословутия купон…
Ксев както винаги си мислеше, че нещо не е наред. Оглеждаше крайчетата на роклята си, прическата си, зъбите си всичко! Едва когато Ашли я огледа от глава до пети и каза, че по нея няма дори и прашинка момичето продължи спокойно напред. Купонът щеше да се състой в един доста луксозен ресторант в центъра на Лондон. Там попринцип ходеха само хората от ’хай-лайфа’, ала тази вечер бе достъпен за всички онези, които завършиха престижното училище ’Оксфорд’.
— Ще бъде грациозно парти! — възкликна едно момиче, което мина покрай ’Трите граций’.
Ксев, Ашли и Рейчъл икачиха мраморните стълби, внимателно постлани с изкусно изтъкан червен килим и влязоха в огромна зала (която трябваше да е голям ресторант), но дъбовите маси за по 4ма и столовете с кожена тапицерия бяха изчезнали, а на тяхно място имаше няколко огромни маси върху, които имаше множество храна. Келнери облечени в червени униформи носеха питиета из цялата зала, а по средата бе дансинга, направен от бял мрамор и лъснат до блясък, който можеше да заслепи нечий очи. От тавана висяха кристални полилей, а от терасата (вътрешна) бе окичена с множество червени рози. Хората вътре бяха ученици от ’Оксфорт’ както и почти всички професори.