Тъкмо се готвеше да й каже нещо, когато тя със сила заби върха на обувката си с висок ток в слабините му. Той направи гримаса, която не промени особено злобното му изражение, и се преви почти на две. Тъй като беше от лявата страна на мъжа, Джак видя нещо, което блондинката не можеше да забележи — нейният любовник протегна ръка към пистолета си.
Джак изскочи от сепарето. Направи две големи крачки до барплота и стовари ръката си странично върху косматата китка на мъжа. Оръжието изтрака върху пода, сервитьорът отскочи, а барманът подаде сигнал на охраната.
Любовникът на блондинката замахна тромаво покрай Джак и пръстите на дясната му ръка сграбчиха жената за гърлото и започнаха да я душат. Чу се тихо гъргорене като на пеленаче, което се храни от гръдта на майка си. Джак удари мъжа в гърлото и това беше краят, по-точно краят на желанието на нападателя да се бори. Дотогава вече се бяха появили двама души от охраната на хотела. Единият от тях извлече бившия любовник, а другият вдигна деветмилиметровия пистолет. Изглежда не се безпокоеше, че може да остави своите отпечатъци. Джак си помисли, че очевидно в Москва правят нещата по различен начин, и за миг се зачуди как ли се наричат руските групи за оглед на сцената на местопрестъплението. Тази мисъл отклони вниманието му от убийствения поглед, който му хвърли бившият любовник на блондинката, докато го извличаха навън.
— Добре ли сте? — попита той блондинката, която колебливо опипваше гърлото си.
— Да, благодаря ви.
Той кимна, готов да се отдалечи, когато тя добави:
— Казвам се Аника, а това е Йелена. Мислехме да пообиколим нощните клубове. Защо не се присъедините към нас?
— Имах дълъг ден и тъкмо се готвех да се прибера в стаята си.
— Моля ви. Искам да ви се отплатя за вашата добрина. — Тя посочи празния стол до нея. — Поне мога да ви предложа едно питие.
Джак наистина искаше да се прибере в стаята си и да се подготви за задачата, която му бяха възложили, но щеше да е невъзпитано да откаже.
— Едно питие — склони той.
— Само едно питие — потвърди тя. — След това, ако желаете, ще ви придружа до асансьорите. И аз съм отседнала тук.
— Да, трудно можех да пропусна разправията по-рано тази вечер.
— Йелена ми каза, че сигурно всички в хотела са ни чули да се караме с Иван — направи физиономия тя.
Той седна на предложения му стол и кимна към фигурите, които се отдалечаваха.
— Предполагам, че ще трябва да дадем показания в полицията.
И двете жени се засмяха на думите му.
— Виждам, че отскоро сте в Москва — рече Йелена. — Полицията е твърде заета да изнудва бизнесмените и да прибира долари от хора като приятеля на Аника, Иван…
— Бивш приятел — поправи я Аника.
— Както и да е — сви рамене Йелена.
Тя говореше английски без акцент за разлика от Аника, която имаше силен руски акцент.
— Виждам, че нямате проблем при разговорите с чужденци.
— Ако не беше така, щях да остана без работа — отвърна Йелена. — Занимавам се с чуждестранните резервации на хотела.
— Какво ще поръчате… — обади се Аника.
— Джак — представи се той. — Джак Макклюр.
— Каква е вашата отрова, Джак Макклюр? — попита Аника.
— Едно малцово уиски — каза Джак на бармана. — „Оубън“, моля.
— Веднага, господине — отвърна барманът и отиде да вземе бутилката със скоч.
— Надявам се, че имате здрав организъм, господин Макклюр — отбеляза брюнетката.
— Млъкни, Йелена. — Аника хвърли на приятелката си кръвнишки поглед, преди да се обърне отново към Джак. — Не й обръщайте внимание. Има твърде развинтено въображение от четенето на американски трилъри.
— Нямам представа за какво говорите вие двете.
Барманът постави питието пред него, след което отстъпи, сякаш всички те излъчваха плутоний.
— Може би е по-добре да му кажеш, Аника.
— Това ми изглежда добра идея — съгласи се той и отпи от своя „Оубън“.
Аника въздъхна.
— Бившият ми приятел, казва се Иван Гуров, е дребен, подчертавам думата „дребен“, член на руска групировка. — Очите й се втренчиха в неговите. — Знаете ли тази дума?