След като огледа района, отиде до колата си, натисна бутона на дистанционното и отвори багажника. Наведе се леко и постави лаптопа вътре. Тъкмо започваше да се изправя, когато усети убождането отстрани на врата си. Ръката му инстинктивно се стрелна нагоре. Имаше време само колкото да установи, че от плътта му стърчи миниатюрна стреличка, след което изпадна в безсъзнание и горната част на тялото му се строполи в багажника.
Миг по-късно се приближи един мъж, равнодушно напъха в багажника останалата част от тялото на Пол, взе ключовете на колата, седна зад волана и спокойно изкара колата от паркинга на „Резидънс Ин“.
— Моля, наричайте ме Григор.
— Простете ми, но ще пристъпя направо към същността на въпроса — рече Джак, докато Аника се разхождаше навън и говореше по мобилния си телефон. — Къде е Микал Магнусен, мъжът, който уби или нареди да бъдат убити Карл Рочев и Иленя Макова?
Каркишвили повдигна вежди.
— Знаете името на Иленя — наистина сте необичайно добре информиран. — Той поведе Джак и Али към солариума в задната част на имението, след което се обърна с усмивка към Али. — А тази очарователна млада дама е…
— Моята дъщеря — отвърна Джак.
— Имам дъщеря горе-долу на нейната възраст. — Веждите на Каркишвили се съединиха. — Тя учи в Киев и майка й се грижи за нея.
— Майка ми е мъртва. — Али го гледаше право в очите, без да мигне. — Баща ми е всичко, което имам.
Каркишвили се прокашля, очевидно изненадан.
— Бихте ли поседнали тук, докато с баща ви се поразходим? Гледката към околните хълмове и гори е прекрасна…
— Не, по дяволите.
Каркишвили хвърли поглед към Джак, който не направи никакъв опит да го подкрепи.
— Както желаете. — Мъжът, изглежда, се обърна и към двамата и тонът му изразяваше по-скоро неодобрение, отколкото отстъпчивост.
Той отново се прокашля, явно му беше неловко да разговаря пред Али, която вземаше за тийнейджърка.
— Рочев трябваше да бъде убит — той поръча смъртта на Лойд Бърнс. Защо? Защото Бърнс, който беше научил за нас — за АУРА, — щеше да сподели информацията с генерал Брент, а той щеше да я каже на Юкин, който пък от своя страна щеше да уведоми Батчук и след това щяха да изпратят ликвидационния взвод на „Тринадесет“ да ни избие.
— А Иленя Макова?
— Смъртта на любовницата на Рочев беше неизбежна случайност. Той беше в дачата с нея, но успя да се измъкне от там.
— Не че това е имало особено значение — каза Джак с едва сдържан гняв. — Той е бия заловен, закаран в имението на Магнусен извън Киев и измъчван, преди да бъде убит.
— Опасявам се, че причината за това е — как да се изразя — прекален ентусиазъм.
— Колко остроумно казано — отбеляза Али, но млъкна веднага, като видя предупредителния поглед на Джак.
— Можете да използвате всякакви остроумни фрази, каквито ви дойдат на ума, но резултатът е един и същ — Рочев е бил убит. Защо? Защото вашият убиец — Магнусен или който там е бил — не е могъл да се контролира.
— Не искам да споря с вас, господин Макклюр — рече Каркишвили, който осъзна, че Джак бе използвал срещу него собствения му начин на изразяване.
— Може да се окаже, че нямате избор — отбеляза Джак.
Каркишвили се поколеба за миг и след това се засмя.
— Харесвам ви, господине — размаха пръст той. — Виждам откъде е взела острия си език вашата дъщеря.
— Да не мислите, че това е някаква шега? — попита Джак. — Мъчения, случайни жертви, убийство — нито едно от тези неща не е повод за смях.
— Разбира се, че не е — разпери ръце Каркишвили. — Онова, което искам да кажа, е, че никой от нас не притежава пълен контрол над събитията. Уверявам ви, че извършителят на тези жестоки зверства беше наказан.
— Какво означава това?
Каркишвили посочи към прозореца.
— Виждате ли високия сребрист смърч на хълма отсреща? — Той тръгна към остъклената врата, която водеше навън към покритата с плочки тераса и ябълковата градина зад нея. — Искате ли да отидем заедно до гроба му?
— Там може да е погребано вашето куче — възпротиви се Джак — или бившата ви съпруга, или пък да няма съвсем нищо.
— Не ми вярвате.
— Къде е Микал Магнусен? Искам да му задам няколко въпроса.