— Значи всичко това е някакъв тест — заключи Джак. — Следите, информацията от тук от там — като трохи, подхвърлени в лабиринт.
— О, нещата, които правим, не са толкова лесни, господин Макклюр, но разбирам мисълта ви — кимна Каркишвили. — Наистина става дума за практически тест. Защо? Защото само бяхме чели за вашите способности, а аз смятам писмените доклади за ненадеждни. Но когато човек лично се убеди в това, нещата стават съвсем различни.
Джак усети върху бузата си полъха на морския бриз и видя как хрътките гонят опашките си.
— Знаете ли какво? Мисля, че всички вие сте смахнати. Ако толкова много сте имали нужда от мен, защо просто не ме помолихте?
— Защото нямаше да дойдете, а дори и да искахте, вашия президент нямаше да го позволи.
— Защо?
— Защото ако нашата среща станеше обществено достояние тя щеше да застраши скъпоценното му споразумение с онова лайно Юкин. Защото що се касае до лайното Юкин и онзи гъзолизец Батчук, ние, групата от руски олигарси дисиденти — аз, Бороньов, Маленко, Конарев, Глазков, Андреев, — бяхме преследвани и ликвидирани от елитния убиец на ФСБ Мондан Лимонев. Споделям всички тези тайни с вас, господин Макклюр — той широко разпери ръце, — защото ви вярвам.
— Вие не ме познавате. Защо бихте ми се доверили.
— Защото Аника ми каза, че трябва да го направя. Защото тя ви вярва.
— Това не ме интересува — каза Джак, макар да му беше трудно да не обърне внимание на думите на Каркишвили. — Едуард Карсън е мой приятел, както и мой работодател. Няма да го предам при никакви обстоятелства, така че в крайна сметка изглежда, че сте попаднали на неподходящия човек.
— Докато с вас разговаряме тук, спрямо вашия президент вече се извършва предателство. Мисля, че е по-добре да чуете цялата история, преди да вземете решение, което да има ужасни последствия не само за АУРА, но и за Съединените щати.
— Сигурно ме мразиш до дъното на душата си — каза Аника, когато с Али останаха сами в солариума.
— Всъщност не — отвърна Али, наблюдавайки как Джак и Каркишвили се разхождат между подредените като войници ябълкови дръвчета, — но съм разочарована.
— Да, определено си го заслужих — мрачно се засмя Аника.
— Защо го направи? — попита Али. — Защо излъга?
Аника се наведе към нея и махна от челото й един кичур от наскоро подстриганата й коса.
— Нямах избор.
— Не сменяй темата — отсече Али и се отдръпна. — Така правят баща ми и всичките му приятели, когато въпросът е твърде труден или неудобен. Това е номер на политиците и аз го мразя.
Аника отиде да седне на един от столовете от тиково дърво, потъвайки в шарените му възглавници.
— Опитах се да обясня на Джак възможно най-добре — унило се усмихна тя на Али, — но знам, че някои постъпки не могат да бъдат обяснени — те остават върху теб като белези от стигма. Бях подготвена, че той ще реагира така, но не бях подготвена за теб.
— О, моля те, не ми дрънкай глупости — сряза я Али, след което пресече стаята и се облегна на прозорците, загледана към вече пустата ябълкова градина с острите й разкривени клони, които сякаш се опитваха да остържат изпъстреното в сиво и синьо небе.
Аника наблюдаваше движенията й, скръстените й на гърдите ръце и изпълнения с копнеж поглед към пустата околност.
— Истината е постоянна и неизменна — каза тя, — защото ако съдържа дори и зрънце лъжа, тя престава да бъде истина.
Докато разглеждаше лицето на момичето, тя видя колко много й липсва Джак, когато не е с нея, но също така си даде сметка и за ужасната й тъга. Аника си помисли, че без съмнение между тях двамата има силна връзка, но има и нещо скрито, някаква лъжа или може би нещо недоизказано или пропуснато — истина, която нарочно е останала неизречена.
— Но лъжата има безброй нюанси. Тя може да бъде оценена и измерена, докато при истината това не може да стане. Виждаш ли, това е така, защото една лъжа може да съдържа зрънце истина или много истина и да си остане лъжа. Но каква точно лъжа и на какво ниво? Можеш да изречеш, как го наричахте на английски, „невинна лъжа“. — Али не отговори и дори не помръдна, а все така безучастно съзерцаваше пейзажа навън, затова Аника продължи невъзмутимо: — Не те наказват за изричането на невинна лъжа, нали? Не трябва да изпитваш угризения или чувство за вина, нито пък желание да си вземеш думите назад.