Двамата паднаха на каменистата земя и кучетата се приближиха до тях и започнаха да лижат лицата им, докато Каркишвили не ги повика. Те се втурнаха към мястото на известно разстояние, където стоеше той.
— Али — извика Джак, останал без дъх от тичането и от съпротивата, която му бе оказала, — какво, за бога, си мислиш, че правиш?
— Махни се! — изкрещя тя, като го буташе. — Махни се от мен!
Тя плачеше истерично и вероятно беше плакала и преди това, тъй като по страните й имаше следи от сълзи.
— Какво се случи? — попита разтревожено той. — Какво ти става?
Тя извърна глава встрани, към тревата, и тялото й се разтърси от ридания.
— Али, говори ми. — Аника му беше казала, че Али иска да му сподели какво й е сторил Морган Хер, че нуждата й да разкаже на някого за ужаса, който е преживяла, накрая ще надделее над сдържаността й. — Можеш да ми кажеш всичко, нали знаеш това?
Тогава тя го удари. Ударът беше лек, попадна отстрани на главата му, но го изненада достатъчно и той охлаби хватката си над нея. Тя побягна, в началото на четири крака като ранено животно, а после се изправи и отново хукна на зигзаг към ръба на скалите.
Джак спринтира след нея, вдигна я и се затича с нея обратно към къщата, но се спъна в един стърчащ камък и му се наложи да я остави на земята. По някаква причина не виждаше ясно и когато вдигна ръка към очите си, разбра, че те са пълни със сълзи. Седна задъхано на тревата и заплака, а трите хрътки обикаляха в кръг около двамата, сякаш за да ги защитят, както той ги бе видял да правят с Каркишвили.
За негова чест руснакът остана на разстояние. Той тръгна към къщата, от която Аника току-що бе излязла. Като видя какво става, тя се затича към Джак. Много преди да стигне до него обаче, Каркишвили я пресрещна и я дръпна встрани, така че Джак и Али да останат сами.
Джак усети морския бриз в косата и върху страните си. Беше мек и влажен, с дъх на сол и фосфор. Облаците над главата му изглеждаха неспособни да помръднат, сякаш някаква гигантска ръка ги беше приковала към местата им. Заслуша се в ударите на вълните, но не чу нищо. Сякаш целият свят беше притаил дъх.
— Али — повика я той тихо, но не направи опит да я докосне или дори да се приближи още до нея, — не искаш да се самоубиеш, знам, че не го искаш.
Докато трепереше и зъзнеше, тя го погледна със зачервените си очи и изкрещя:
— Дойде ми до гуша от хора, които влизат в главата ми и ми нареждат какво да правя!
— Али, моля те, кажи ми…
— Не мога, не мога! — изплака тя.
Ръцете й се свиха в юмруци и тя започна да го удря по гърдите, сякаш той беше физическото изражение на ужаса, който я бе обхванал.
Изправен пред нарастващата й истерия, той знаеше, че трябва да запази самообладание. Не се опита да спре ударите й, нито да ги избегне.
— Защо не можеш?
— Защото…
Тя сякаш искаше да го нарани и може би така да нарани и самата себе си.
— Защото… — Гласът й беше толкова слаб и дрезгав, че му се наложи да я дръпне по-близо до себе си, за да я чува. — Сега ще ме намразиш, ще ме намразиш завинаги.
— Откъде ти дойде това наум? Защо бих те намразил?
— Защото те излъгах — призна тя и сякаш я обхвана ужасен страх. — Излъгах, не ти казах цялата истина.
Той я хвана в прегръдките си и прошепна в ухото й:
— Никога не бих могъл да те намразя. Обичам те безусловно. — Целуна я по бузата и добави: — Но мисля, че трябва да ми кажеш онова, което ти причинява толкова много болка. Не е здравословно да го таиш в себе си.
— Твърдиш, че ме обичаш, но това ще се промени в мига, в който ти кажа — изсумтя насмешливо тя през сълзи.
— Направи го тогава. — Той я отдалечи от себе си, за да може да погледне в очите й.
Юмруците й се бяха отпуснали и пръстите й трепереха върху гърдите му.
— Остави ме сам да реша, вместо ти да решаваш от мое име. Довери ми се. Довери се на двама ни.
Светлината напусна очите й. Тя го гледаше, сякаш без да го разпознава, и той я притисна отново към себе си и й прошепна:
— Не си отивай, Али. Остани тук с мен. Тук си в безопасност, в безопасност си. — Говореше й точно както й беше говорил, когато я бе спасил от тъмното място, където я беше отвел Морган Хер.
Главата й се отпусна тежко върху гърдите му. Тя сякаш дишаше едва-едва.