Джак я знаеше.
— Той е член на московската мафия.
— Той е шибан престъпник! — възкликна Йелена с повече емоция, отколкото беше показвала досега.
— Както виждате, Джак, Йелена не одобряваше връзката ми с Иван.
— Той е кръвопиец! — продължи Йелена, очевидно разгорещена от темата. — Той е като нечистотиите в канализацията и би прерязал гърлото на човек още преди да го е видял. Кръвта със сигурност му доставя повече удоволствие от водката.
— Приятелката ми трябва да се научи да пази мнението си за себе си — добродушно се засмя Аника.
— А ти трябва да се научиш да пазиш гърба си — сериозно отвърна Йелена. — Вие също, господин Макклюр. Видях какъв поглед ви хвърли Иван.
— Предполагам, че това означава, че той няма да бъде пратен в затвора.
— Приятелите му ще се погрижат да излезе от там за нула време — обясни Аника. — Точно затова полицията няма да се занимава с този въпрос.
— По-вероятно е да не им се иска да свършат в някоя уличка с куршум в тила — рече Йелена. — Едва ли ще им е приятно да ги изхвърлят в боклукчийска кофа.
— Същото важи и за мен — отбеляза Джак и отпи още една глътка от скоча си.
— Не се безпокойте — успокои го Аника. — Йелена има навика да преувеличава, когато става дума за Иван. Той е доста надолу в хранителната верига на групировката.
Йелена изсумтя насмешливо.
— Това не му пречи да убива хора.
— Не го знаеш със сигурност.
— Чувам разни неща, Аника, както и ти самата — поклати глава Йелена. — Понякога си толкова наивна.
На Джак му се насъбраха достатъчно зловещи истории за една вечер. Нямаше никакво желание да се среща отново с Иван Гуров, но и не очакваше това да се случи особено след като утре сутринта щеше да лети към Украйна.
Той довърши питието си и се изправи.
— Дами, беше ми много интересно, но май вече дойде време да ви напусна.
— Видя ли какво направи, Йелена? — нацупи се Аника. — Прогони още един мъж. — Тя се изправи и хвърли пари върху барплота. — Обещах да се уверя, че ще стигнете до стаята си.
— Това е вярно — потвърди Йелена с язвителна усмивка. — Оная противна свиня може да се крие в асансьора.
Джак вдигна ръце.
— Дами, харесва ми жените да се карат за мен, но наистина мога и сам да стигна до стаята си.
В асансьора той все още усещаше котешките очи на Аника, които го следваха, и се зачуди дали тя или Йелена го сваляха на сериозно. Може би просто говореше мъжкото му его. От друга страна, възможно беше и двете да флиртуваха с него — нещо, което отдавна присъстваше във фантазиите му, както и във фантазиите на още близо милиард мъже. Едно обаче беше сигурно, техните мозъци и неговият вибрираха на различни честоти. В мислите му, разкъсвани между задачата в Украйна, която се пазеше в тайна дори от служителите на президента, и засилващите се търкания с Шарън, нямаше място за флиртове с рускини, особено пък с такива, които имат гангстер за приятел, бил той бивш, или не.
Слезе от асансьора на последния етаж, кимна на служителите от Сикрет Сървис и влезе в стаята си. Нещо от разговора му с Карсън го тревожеше. Защо беше отпратил телохранителите си, преди да повдигне въпроса за задачата, която му възлагаше? Когато Джак го бе попитал, президентът беше отвърнал: „Вярвам ти, Джак. Това е всичко.“
Дали Денис Пол не подозираше, че в тайните служби на президента има къртица? Ако това беше вярно, щеше да е унищожителен удар върху всички усилия, които Едуард бе положил, за да оглави администрацията. Какво би станало, ако политическите врагове, за които президентът беше казал, че са все още силни, знаеха за всеки негов ход още преди да го е направил? Карсън не беше споменал имена, но Пол го беше направил: Майлс Бенсън, бившия директор на ЦРУ — твърдоглав ветеран, привърженик на политиката да не се вземат пленници, и Морган Томсън, бившия съветник по националната сигурност и последния от внушаващите доверие неоконсерватори — заядлив и раздразнителен мъж, с наскоро разкрити връзки с няколко компании, произвеждащи военно оборудване. Двамата заедно имаха повече ОТ шейсет години служба и множество контакти в Белтуей7, бяха наистина опасни противници. Можеха не само да го поставят в трудно положение, но и да подкопаят репутацията му в страната. В днешно време проучванията на общественото мнение бяха всичко. Един провал беше напълно достатъчен, за да се сгромоляса популярността на Карсън.
7
Нарицателно име за политическата машина във Вашингтон, която включва федерални служители, лобисти, консултанти и медийни коментатори. — Бел.прев.