— И тук се появява генерал Брент — въздъхна Томсън и наля още кафе на себе си и на Пол. — Не го харесвахме особено, но имахме нужда от него заради връзките му с президента Юкин. Трябваше да проследи бързо една сделка с „Газпром“, която беше от решаващо значение за „Ализарин“, преди да я грабне конкуренцията. С други думи, мислехме, че можем да му вярваме.
— Сбъркахме — призна Бенсън, след което се изправи и отиде до пианото, стоя до него известно време и го гледа, сякаш чуваше в главата си някаква често изпълнявана мелодия, може би военен марш.
Или може би си представяше как ще убие Брент. Внезапно се обърна, лицето му беше напрегнато и мрачно.
— И сега ни хвана за топките. Това е нещо, което нито президентът Карсън, нито ние самите можем да позволим или да изтърпим.
— Затова ви доведохме тук, господин министър — рече Томсън и остави чашата си. — Нямахме нито времето, нито възможностите да привлечем вниманието ви по някакъв друг начин.
Пол откри, че кафето и храната вече не му се услаждат.
— Какво мислите, че мога да направя аз?
— Почакайте — спря го Томсън. — Още не сте чули най-лошата част.
Едуард Карсън седеше сам във временно уединение, доколкото един американец може да е сам. Седеше с голяма чаша малцово уиски до ръката си в апартамента си в хотела срещу Кремъл, от другата страна на Червения площад. Той надникна през прозореца и видя, че отново е започнало да вали сняг — толкова късно през пролетта, сякаш се намираше в Уайоминг или Монтана. Наистина удивително. Наблюдаваше с някакъв безстрастен интерес как снежинките се въртят и се топят върху стъклото като нощни пеперуди, хвърлящи се към светлината.
След това извади мобилния си телефон и набра Джак.
— Джак, къде, по дяволите, се намираш? — попита Карсън. — И което е по-важното, къде, по дяволите, е дъщеря ми? Лин ми каза, че я е изпратила с теб. Можех да й се ядосам, но, честно казано, по-лесно ми е да навикам теб. Помисли ли изобщо какъв риск за сигурността представлява това?
— Мисълта за това не ме е напускала и за миг, Едуард. Бях против да я взема с мен, но едва ли трябва да ти казвам каква е госпожа Карсън, когато си науми нещо.
— Какво, за бога, си е мислела?
— Беше ужасена, че Али ще се изплъзне от хората, които я наблюдават, и ще отиде неизвестно къде в град, който почти не познава — град, който, трябва да призная, е далеч по-опасен от самолета, с който тя и аз отлетяхме за Киев.
— Предполагам, че вече не е в самолета — каза президентът.
Дългото познанство на Джак с Карсън му позволи да пропусне сарказма му покрай ушите си.
— Това е дълга история.
— Е, изплюй камъчето. Как е дъщеря ми?
— Украинският въздух върши чудесна работа — чувства се доста по-добре.
Тази хубава новина веднага уталожи гнева на Карсън.
— По дяволите, крайно време беше! Нека ти кажа, че Лин ще се успокои, като чуе това — изсумтя той. — Али не ти се пречка, нали?
— Точно обратното, оказа се много полезна.
— Е, това вече е изненадващо. Но чуй ме, Джак. Не искам тя да бъде излагана на каквато и да е опасност. Според мен трябва да я изпратиш обратно тук.
— Тя не е някакъв пакет и освен това няма абсолютно никакъв шанс да се съгласи.
— Тя те слуша. Ако настояваш…
— Едуард, чуй ме, това може и да не е най-безопасното място за нея, но нали знаеш каква е рехабилитационната клиника, в която беше тя? Вече си наясно, че няма да говори с никой там, но говори с мен. Онова, през което е преминала, трябва да излезе навън, то я изяжда отвътре.
Известно време Карсън мълчеше.
— Добре, по дяволите! Ако тя дава признаци, че се връща към нормалния живот, това е най-важното. — Като не знаеше какво да добави, той подхвана друга тема, с която можеше да се справи. — Е, откри ли дали смъртта на Лойд Бърнс е била случайна, или е преднамерено убийство?
— Имам значителен напредък, но все още ситуацията не ми се е изяснила напълно.
Гласът на Джак звучеше слабо и изтъняло, сякаш идваше от обратната страна на луната, но президентът успя да научи подробностите от пътуването му в Украйна и онова, което беше разкрил до момента.
— Осъществил си сериозен напредък, Джак — каза Карсън с въздишка. — Дръж ме в течение. И предай на Али, че я обичам.