— Скъпи, точно ти от всички хора трябва да знаеш, че нищо не е просто, особено когато за да получиш някой отговор, трябва да сложиш край на нечий живот.
— Знам, че не ме съдиш, защото си пределно наясно какъв беше залогът. Когато отправи молбата си към мен, той знаеше, че трябва да я изпълня, и това му доставяше удоволствие. Мисълта, че може да ми нареди какво да правя, му се нравеше. Трябва да му е било адски приятно да знае, че аз ще изпълня поръчката му, защото е бил сигурен, че това ще ми причини болка, като същевременно ще го отърве от един трън в окото, който той самият не би могъл да извади.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че тази смърт е запазила Аника в безопасност?
Той кимна, без да се обърне.
— Онова, което стори Батчук, беше чудовищно, неописуемо и извратено. Сякаш самият Сталин се бе върнал от гроба.
Катя се изправи и застана до него.
— Не си намислил нещо глупаво, нещо, заради което да те убият, нали? Остави нещата както са.
— Твърде късно е, събитията вече се задвижиха. Батчук е тук, в Киев. Търси Аника.
— Ти я обучи добре.
— Защото бях принуден да направя сделка с дявола. Да не искаш да кажеш, че трябва да оттегля защитата си?
— Погледни това дърво. — Тя плъзна ръка около кръста му. — То е издържало на суши, градушки, светкавици и проливни дъждове, които са превръщали земята около него в кална река. Но ето го, стои. Корените му не са поддали и то не е било пречупено. Може да е грозно и приведено, може да не е толкова високо, колкото е било някога, но то устоява, скъпи, устоява.
— Време е — обяви Майлс Бенсън, изправен на вратата на затъмнения кабинет, където най-ярката светлина идваше от айфона на Арън. — Господин министър, наложително е веднага да довършим разговора си.
Но Клер му хвърли толкова свиреп поглед, че не му остана нищо друго, освен да отстъпи назад, сякаш тя го беше бутнала физически.
— Добре — отвърна Пол, без да отделя очи от дъщеря си, която сега му се струваше по-красива от всякога.
Когато реши, че не иска да го вижда повече, тя беше още дете. Сега беше зряла, самоуверена жена. Той се зачуди как, по дяволите, се беше случило това! Осем години не бяха чак толкова много време. От друга страна, беше цял един живот за някои малки създания и дори вечност за други. Клер беше оползотворила възможно най-добре тези осем години, а какво беше направил той с времето си?
— Изчакай ме — помоли я той. — Няма да се бавя.
— Дори и да се забавиш — каза Арън, а блестящите му, ясни очи спокойно наблюдаваха новооткрития му дядо, — мама и аз няма да си тръгнем без теб. — Той вдигна поглед към Клер. — Нали така, мамо?
Морган Томсън ги чакаше. Беше отворил стъклените врати към библиотеката и когато ги видя да приближават, махна с ръка и предложи:
— Да се поразходим.
До извития мост и езерцето водеше пътека в японски стил, направена от тъмносиви камъни, всеки един от които беше малко по-различен от следващия, но все пак свързан по някакъв начин с него. Докато се приближаваха към водата, Пол можеше да види черно-бели, сребристи и златистооранжеви отблясъци под повърхността, когато слънчевата светлина попадаше върху плуващите насам–натам японски шарани. За негова изненада Бенсън взе шепа суха храна и я поръси по водата. Лакомите риби се издигнаха към повърхността с отворени уста, за да глътнат храната.
Томсън възприе професионалното поведение, което толкова обожаваше, и заяви:
— Вярвате ли, или не, но това споразумение ще утвърди властта на президента Юкин и вътре в Русия, и извън нея.
Изведнъж Пол се сети за разговора си с Едуард Карсън в лимузината в деня на погребението на Лойд Бърнс. Президентът беше изразил изненадата си, че Брент се опитва да го накара да приеме по-бързо споразумението въпреки опасенията на Карсън. Пол докара изражение на любезно внимание.
Томсън беше сключил ръце зад гърба си и главата му беше леко обърната нагоре, сякаш душеше въздуха за подслушвателни устройства или за знаци, указващи каква ще е съдбата им с Бенсън в крайна сметка.
— Както без съмнение знаете — подхвана той, — откакто Юкин е на власт, контролът на правителството върху компаниите, съставляващи руския фондов пазар, нарасна от двайсет и пет на четирийсет процента.
— Ако това не е тоталитаризъм — намеси се Бенсън, загледан надолу към насъбралите се шарани, — тогава не знам какво е.