Той се обърна към Джак:
— Аз съм Микал Магнусен. Извинявам се, че не бях тук, когато пристигнахте. — Той направи пауза, изчаквайки появилия се помощник да прошепне нещо кратко в ухото на Каркишвили.
Каркишвили хвърли неволен поглед на Аника, който беше толкова бърз и предпазлив, че беше твърде възможно само Джак да го е забелязал.
— Затова Юкин има намерение да открадне урана — продължи Магнусен, — като използва служителите на „Тринадесет“.
— Доколкото знам, за да заработи една ураниева мина, са нужни десетина години — вметна Джак. — Не разбирам как нахлуването на територията на Украйна ще помогне в това отношение.
— А, точно тук е истинската гениалност на плана на Батчук. — Тези думи дойдоха от Маленко, друг от олигарсите дисиденти.
Плещест и плешив, той приличаше на кегла за боулинг и имаше издадената челюст на хищник и малки уши, разположени абсурдно ниско на главата му.
— Войските ще бъдат изпратени под предлог, че помагат на Украйна, но веднъж след като се установят в района, те няма да си тръгнат. Вместо това ще направят защитен пръстен, така че руските танкове да могат да пресекат границата.
— Ще бъде като шибана малка Чехословакия — намеси се друг олигарх, Глазков, като имаше предвид нахлуването на Съветския съюз в Чехословакия през 1968 г., — само дето руснаците ще спрат на пределите на урановото находище.
— Не могат просто да нахлуят в Украйна под измислен претекст — възрази Джак.
— Ще го сторят точно както го направиха в Грузия, където техните войски остават разгърнати.
— Икономическата ситуация в Украйна, особено в източната част, е бедствена до такава степен, че в няколко градове избухнаха размирици, които се разпространяват из цялата страна. — Магнусен говореше на хората, седнали на масата, но самият той остана прав. — Опитът ми подсказва, че несъмнено Юкин ще използва тази икономическа криза, заявявайки, че войските му навлизат, за да защитят интересите както на Русия, така и на Украйна.
— Но нашият проблем, който е и ваш, господин Макклюр, не е само Кремъл — продължи Каркишвили, — а и един от вашите сънародници. Юкин е подпомаган от американец на име Брент — ваш генерал и съветник на президента ви.
— Генерал Брент е архитектът на настоящото споразумение между Юкин и Карсън — обясни Джак. — Успехът на Карсън като президент е повече или по-малко свързан с ратифицирането на споразумението от двете страни.
— Това споразумение за сигурност е абсолютно вредно. След като бъде подписано, Юкин и Батчук ще изпратят своите войници от „Тринадесет“ в Украйна. Русия ще завладее урановото находище и заради споразумението със Съединените щати никой няма да посмее да спре Юкин.
— Съединените щати и президентът Карсън ще го спрат.
— Наистина ли го вярвате? — попита Магнусен. — Знаете много добре, че основната причина президентът Карсън да се съгласи на споразумението е желанието му да махне иранската ядрена карта от масата. По този конкретен въпрос Юкин ще спази думата си. Той е решил да хвърли Иран на вълците в замяна на това богато ураново находище, което ще задоволи нарастващите нужди на руските ядрени централи за десетилетия напред.
Умът на Джак работеше с бясна скорост.
— Ако Карсън вдигне ръка срещу руското нашествие в Украйна, той рискува Юкин да възобнови ядрената си търговия с Иран. И, разбира се, той няма да се осмели да направи това — цялото споразумение е изградено върху идеята за неутрализирането на ядрената програма на Иран.
— Схванали сте същността — кимна Каркишвили.
Внезапно умът на Джак му осигури различна гледна точка над ситуацията.
— Става дума за генерал Брент, нали? — попита той. — Той е сключил лична сделка с Юкин и в замяна на помощта си при подписването на споразумението ще получи дял от печалбите от урановото находище в Украйна.
В стаята настъпи пълна тишина.
— Виждаш ли, Микал — обърна се Каркишвили към Магнусен, — бях прав да поверя тази част от нашия план на Аника. — След това се обърна към самата нея: — Намерила си идеалния човек, скъпа моя. Поздравления!
— Така че, както виждате — каза Томсън, — Брент е проблемът. Той излезе извън нашия контрол. Ние нямаме никаква власт в тази администрация, но вие имате.
Пол си пое дълбоко дъх.
— Нека изясним нещо — вие сте вербували Брент и сега искате от мен да оправя бъркотията, останала след него и след вас? — Той се засмя. — И защо, за бога, бих направил това?