Той беше седнал за първото си нормално хранене за последните дни, когато мобилният му телефон иззвъня. Целият му антураж, включително и прессекретарят, се засуетиха защото той седеше срещу главния политически кореспондент на „Тайм“, които се готвеше да го интервюира за водеща статия на списанието за следващата седмица.
Президентът отговори на обаждането, защото то беше от Джак. Той се извини, изправи се, прошепна нещо в ухото на прессекретаря и след това бързо излезе от трапезарията на хотелския си апартамент, както винаги придружен от телохранителя си, който в този случай се беше натоварил с оборудване, предназначено да смущава всякакви опити за подслушване.
— Джак, как напредваш? — попита Карсън. — Али добре ли е?
— Али е добре, дори се чувства отлично.
— Ами, тогава изглежда, че твоята компания е най-доброто лекарство за нея — отбеляза Карсън, изпълнен с благодарност.
И да беше усетил моментен изблик на ревност, той веднага изчезна след разкритията на Джак. Гласът на Макклюр сякаш дълбаеше мозъка на Карсън с бормашина.
— Нека бъдем наясно — каза Карсън, докато гледаше през един от прозорците на хотела към снега, който се трупаше върху Червения площад, — твърдиш, че генерал Брент е сключил някаква лична сделка с Юкин относно находището с уран в Североизточна Украйна?
— Точно така, сър.
— А какво ще кажеш за „Ализарин Глоубъл“?
Настъпи известна пауза, преди гласът на Джак да прозвучи отново в ухото му.
— Никога не съм чувал за „Ализарин Глоубъл“.
— Нито пък аз допреди десет минути, когато ми се обади Денис Пол. — Една млада жена вървеше с мъка през широкия площад, превита под напора на вятъра, и Карсън се зарадва, че не е навън, но това беше, кажи-речи, единственото нещо, което го радваше. — Това е някакъв конгломерат с множество пипала, в който работят Бенсън и Томсън. Те наели Брент, за да им помогне да сключат сделка с „Газпром“. Според онова, което са казали на Денис, Брент е сключил тази странична сделка с Юкин. Те го уволнили в момента, в който разбрали за това, но той не обръщал внимание на съобщенията им. Действа в защита на собствените си интереси, а не на техните. Те са убедени, че е полудял.
— Едуард, предполагам, че не е нужно да изтъквам, че става дума за твоите политически врагове. Какво кара Пол да мисли, че може да им се довери?
— Всъщност не им се доверява наистина. Но понеже беше загрижен за изтичането на разузнавателна информация, той се беше заел със строго поверително разследване на всички хора от моя вътрешен кръг, по време на което е намерил доказателства, че „Ализарин“ са финансирали зимните пътувания на Брент до Москва. Сега генералът до такава степен е излязъл извън контрол, че е издал нареждане за ликвидирането ти. Разбира се, след разговора си с Денис аз незабавно го отмених.
— Някой остана ли на терена?
— Не — увери го Карсън, — всички агенти бяха отзовани.
Настъпи кратко мълчание, докато, както предположи президентът, Джак осмисляше шокиращите новини.
— Сега разбирам защо смята, че аз съм заплаха за него, но онова, което не схващам, е как е научил — рече Макклюр накрая. — Откъде Брент знае къде си ме изпратил и с какво се занимавам?
— Уместен въпрос — отбеляза Карсън. — Мисля, че е добре да откриеш отговора.
— Точно това се опитвам да направя — увери го Джак. — Какво става със споразумението?
— Съдейки по онова, което току-що ми разказа, изглежда, че няма лесен начин да се откажа от подписването му, Джак мрачно отвърна Карсън. — Ако откажа да го подпиша или дори се опитам да отложа церемонията, след като Юкин направи всичко възможно, за да изпълни нашите искания не само ще изглеждам като глупак, но и ще унищожа политическия капитал, които съм натрупал по време на подготовката за подписването. Не, освен ако не успееш да намериш друго решение, подписването ще се състои утре в осем часа вечерта.
Джак прибра мобилния си телефон и започна да проиграва в ума си многобройните вектори на информацията, предоставена му от президента. Голяма част от нея изглеждаше противоречива или направо лъжлива. Той и за миг не повярва, че Томсън и Бенсън биха се загрижили за интереса на когото и да било, освен за техния собствен. Според президента те не искаха споразумението с Юкин да бъде подписано. Твърдяха, че и споразумението, и главният му създател генерал Брент представляват опасност за страната, но дали казваха истината? От изобличаващите доказателства, които Пол беше открил, изглеждаше, че те казват истината за Брент. Тогава дали лъжеха за опасността, свързана със споразумението? От Каркишвили вече беше научил какви събития вероятно щяха да последват, ако съглашението бъдеше подписано утре. Ако трябваше да намери решение на тази безизходна ситуация, то трябваше да го стори в следващите двайсет и четири часа.