Генералът пресуши половината кафе на един дъх, след това отвори бутилката и сипа неблагоразумно голямо количество водка в чашата си. И точно в този миг той почувства огромната си омраза към Русия като цяло — не само към Юкин и Батчук, — която винаги беше изпитвал, но толкова години бе потискал. Тя беше причината за безброй безсънни нощи и пристъпи на язвата му от момента, в който бяха прекратили работата му на бойното поле, за да се изправи лице в лице с руснаците. Бяха го учили, че врагът без лице е най-добрият враг, защото е най-лесно да го мразиш, но руснаците му показаха, че този урок е една голяма лъжа. Те бяха като деца дотолкова, доколкото не се бяха научили да се държат подобаващо в цивилизованото общество, а вместо това се ръководеха от всички неприкрити и смущаващи прищевки и желания на своите инстинктивни импулси, без да се замислят за тяхната уместност и крайните последствия.
— Споразумението е точно такова, каквото се надявахме да бъде. — Юкин звучеше все по-весел и доволен. — Благодарение на вас получих всичко, което исках, и вие също ще получите обещаното. Можете да сте сигурен, че вече сме на финалната права и ще ви кажа защо. Спомняте ли си човека, с когото се срещнахте тук през декември — Камиров?
Генералът наистина си го спомняше — космат, подобен на маймуна мъж, с широки рамене и лоши маниери. Брент имаше ярък спомен за вечерята с двамата мъже в една леденостудена снежна нощ. Камиров разясняваше правилните методи за държане в подчинение на хора, които са враждебно настроени. Лицето му лъщеше от мазнина, а между зъбите му се бяха заврели парчета червено месо.
— Човекът, когото вие направихте президент на Чечения.
— Повече би му подхождало да бъде наречен „вманиачен убиец“ — отбеляза Юкин. — Изпратих го там заради репутацията му на силен водач, защото трябваше да овладея терористичния бунт в Чечения. Откакто е на власт, той нареди да бъдат убити дванайсет бивши военни, политически опоненти и техните телохранители. Откриват телата им къде ли не — в Будапеща, във Виена, в Дубай — и ситуацията стана неудобна. Местните полицейски шефове съвсем разбираемо са ядосани, че трябва да събират нашата мърша от своите улици, но Камирев върши толкова добра работа при неутрализирането на бунтовниците, че нямам друг избор, освен да го оставя на поста му. По дяволите, какво да се прави, изглежда, че тези хора обичат разрушението. А аз само подхранвам тази им страст. Повдигам този въпрос, защото Източна Украйна изпадна в тежка икономическа депресия. Там вече имаше размирици, както и в Молдова и в Германия. Тези разрастващи се граждански вълнения са извинението, от което се нуждаем, за да вкараме войските си в Североизточна Украйна и да ги задържим там. И след като споразумението със Съединените щати бъде подписано, нито една държава няма да се осмели да се изправи срещу нас. Благодаря ви, генерале. Както поиска прессекретарят на президента Карсън, насрочих официалното подписване за утре в осем часа вечерта, за да получим максимална публичност. Когато подпишем споразумението пред хиляди телевизионни камери, вашата роля в нашето малко представление ще приключи и сметката ви в Лихтенщайн ще се напълни догоре с кюлчета злато. Кажете ми, генерале, как се чувствате като богат мъж?
— Ориел Йовович?
Звукът на дрезгавия глас на Лимонев върна Батчук в настоящето и към шарения интериор на „Баскин Робинс“, от който можеха да те заболят очите.
— Странно място за среща.
— Да тръгваме — заяви Батчук, като се изправи на крака, — имам работа за теб.
Както обикновено, спомените от миналото бяха вгорчили настроението му и сега не беше настроен за безсмислени разговори.
— Можехте да ми изпратите текстово съобщение както обикновено — отбеляза Лимонев, докато слизаха с ескалатора до подземния етаж. — Изпратих ви номера веднага щом новият ми мобилен телефон беше активиран.
— Този път е различно — отвърна Батчук, без да го погледне. — Налага се друго ниво на сигурност.
Лимонев не каза нищо повече, докато не минаха между редиците от паркирани коли и не се настаниха удобно в луксозния седан „Мерцедес“ на вицепремиера.