В онзи ден Гурджиев се беше държал по непривичен за него начин — с действията, а не толкова с думите си, му беше показал, че Ники е забранена територия, че превъзхожда Батчук и затова заслужава някой по-добър от него — мъж на име Алексей Дементиев.
Пред него мръсният зил, управляван от Гурджиев, отби от магистралата по второстепенен път, който, изглежда, водеше към крайбрежието. Батчук внимаваше и за миг да не изпуска колата от поглед. Той бе нащрек дали не е подготвена бърза смяна, при която край пътя да чака втора кола, така че шофьорите да си разменят автомобилите и да се измъкнат от всякакво следене. Такава кола обаче нямаше.
Мислите на Батчук се върнаха към миналото. Още по онова време той вече разполагаше с достатъчно власт, за да започне разследване на живота на Дементиев и ако е необходимо, да изфабрикува доказателства, които да го опозорят или да го хвърлят зад решетките. Но Батчук бързо осъзна, че това няма да му свърши никаква работа, защото Гурджиев щеше да разбере какво е направил и не само щеше да му отмъсти, но и щеше да отдели завинаги Ники от него. Не можеше да позволи това. В обърканото състояние, в което беше, Батчук не знаеше дали изпитва нещо повече към Ники, освен силно сексуално привличане, но му беше ясно, че всичко, което иска и за което мисли, бе да се добере до нея и да я чука, докато тя не може да ходи. Той не можеше да каже до каква степен това му желание е предизвикано от жаждата за отмъщение.
Виждаше Черно море през внезапния порой, а ниско над хоризонта бяха надвиснали заплашителни облаци. Не за пръв път се замисли за възможността Гурджиев да го води към клопка и че или убийството на Бороньов, или подвеждащите думи, които Гурджиев беше отправил към хората на Батчук, всъщност бяха примамката. Тази мисъл го накара да си припомни скорошния им сблъсък, когато беше излязъл от сенките пред дома на Гурджиев, убеден, че контролира ситуацията, и повишаващият се градус на емоциите го бе подтикнал да отправи своя ултиматум: „Дойдох да те предупредя или по-точно да ти дам възможност да предупредиш Аника. Идвам за нея — аз самият, а не някой, когото съм наел или на когото съм наредил да ми свърши работата. Това ще го направя лично, със собствените си ръце.“
И сега за пръв път на Батчук му хрумна, че капанът вече може да е щракнал и че е възможно да е бил хванат в челюстите му още от мига, в който беше отишъл да каже на Гурджиев, че неговият — как го бе нарекъл — „обгорен подарък“ няма да спаси Аника този път. Ами ако целият този разгорещен разговор е бил хореография на Гурджиев — той беше напълно способен на такава хитрост в стила на Макиавели.
И самият Батчук беше използвал подобна хитрост с Ники и Алексей Дементиев преди години, когато светът беше по-прост и беше движен само от чувства, били те чисти, или не. Беше поканен на сватбата и отиде, придружаван от една от многото си жени — вече не можеше да си спомни точно коя. Държеше се на разстояние от щастливата двойка. Не се изненада, че Гурджиев не сваляше поглед от него през цялата нощ, но дори и да не беше наблюдаван така внимателно, той беше твърдо решен да стои надалеч от тях, защото това беше първата стъпка от неговия хитър план. Когато ставаше дума за Ники, търпението беше негов съюзник — интуитивно разбираше това, макар плътта му да изгаряше всеки път, когато я видеше. А когато тя танцуваше в центъра на дансинга, сърцето му почти замря.
През следващите седмици той не правеше нищо друго, освен да продължава да бъде сянката на Юкин, и също като своя ментор придобиваше все повече власт, докато известността и влиянието му нарастваха. От сватбата бяха минали малко повече от два месеца, когато той направи така, че пътищата им с Алексей Дементиев да се пресекат съвсем естествено, за да не събуди подозренията на Гурджиев. Не беше особено трудно — Дементиев работеше като прокурор и ежедневното му местонахождение беше известно на министерствата, в които Батчук имаше добри връзки. Той уреди нещата така, че Дементиев да вземе показанията му по важно дело, което водеше в полза на Юкин. После отидоха да обядват заедно. След като бе запаметил всички подробности, събрани в правителственото досие на Дементиев, Батчук го покани да играят тенис — спорт, който младият мъж обожаваше — на закритите кортове, стопанисвани и притежавани от неговия клуб. Дементиев прие веднага и по този хитро измислен начин двамата мъже станаха приятели. И се случи така, че самият Алексей Дементиев представи Батчук на Ники, когато го доведе на вечеря в дома си. Това беше първата от многото нощи, които тримата — а понякога и четиримата, защото Батчук се грижеше от време на време да се появява с придружителка — прекараха заедно, хранейки се, разговаряйки и пиейки от превъзходната водка, която Батчук неизменно донасяше.