— Седни!
Когато Влад не помръдна, Каркишвили го натисна грубо надолу, за да седне върху затворения капак на тоалетната чиния.
— Можете да правите с мен каквото си поискате, няма да проговоря — отсече младият мъж.
Джак не му обърна внимание.
— Влад, ще ти разкажа една история. Тя се е случила отдавна, през седемнайсети век в Италия. Една неаполитанка на име Тофана продавала козметично средство, наречено „Акуа Тофана“. Това била боя за лице, която по тогавашния обичай правела лицата на жените да изглеждат много бледи, почти бели. Тази „Акуа Тофана“ се оказала поразително успешна сред омъжените жени в района, които били съветвани от самата Тофана да направят така, че докато са намазани с боята, често да бъдат целувани по двете бузи от техните съпрузи. След като шестстотин от тези нещастни мъже умрели и превърнали жените си в богати вдовици, властите най-накрая открили, че основната съставка на „Акуа Тофана“ е арсеникът. Именно той й придавал белия цвят. — Джак сви рамене. — Но предполагам, че като на опитен отровител историята на арсеника ти е добре известна. Явно обаче не си достатъчно опитен, защото аз съм още жив.
Влад го погледна, отпуснат на неудобния пластмасов капак, и се опита да изглежда отегчен. Както подобаваше на неговата професия, той имаше с нищо незабележимо лице, като се изключат очите, които — когато Джак се загледа в тях по-внимателно — се оказаха жълтеникави и изплъзващи се като олио. Те гледаха на света с нещо, наподобяващо фалшив стоицизъм, сякаш дебнеха в очакване врагът да се появи всеки момент.
— За кого работиш? — попита Джак.
Почака за отговор, но Влад не каза нищо. Лицето му беше невъзмутимо и празно като повърхността на полиран мрамор, изглеждаше спокоен и странно равнодушен към факта, че е заловен.
— Знам, че не работиш за правителството на Съединените щати, Влад, така че да не би да си човек на ФСБ? — Джак отново направи пауза, за да позволи на Али да направи своята преценка. — Или може би работодателят ти е украинската служба за сигурност?
Последва нова пауза и отново пълно мълчание от страна на Влад.
Джак внезапно се наведе, като внимаваше да не пречи на Али.
— Знам, че ти и Фери Лавджой работите за една и съща организация. — Не знаеше нищо подобно, но искаше двамата с Али да видят реакцията на Влад.
— Фери…? — Влад убедително присви вежди. — Това име не ми е познато.
Джак се усмихна, оголвайки зъби.
— Работиш за „Ализарин Глоубъл“, както и Лавджой, но той е мъртъв. Иван Гуров го избута от пътя, който води към това имение, нали така?
— Точно така — потвърди Каркишвили и се усмихна с вълча усмивка.
— Това трябва ли да ме уплаши, защото…
— Добре, ще пропуснем формалностите — каза Джак и се изправи. — Нямам нито време, нито желание да те разпитвам повече, така че ще те оставя на руснаците, Влад. Нека те да се разправят с теб. Повярвай ми, каквато и информация да имаш, те ще я изкопчат.
Джак даде знак с глава на Каркишвили и той изправи Влад на крака.
— Няма да ме предадеш на руснаците, няма да ти позволят да го направиш. — На лицето на Влад се появи изражение на презрение.
— Да ми позволят? — повтори Джак, хващайки се за думата. — Кой няма да ми позволи? За кого в АУРА работиш?
— Андреев е, нали? — Али пристъпи напред и застана до Джак. — Получаваш заповедите си от Василий Андреев.
— Василий Андреев е стар глупак — заяви Влад и се изплю на пода.
Каркишвили го удари силно по тила.
— Какви обноски — поклати глава Джак, но Влад вече нямаше да разкрие нищо повече. — Отведете го — обърна се той към Каркишвили.
Когато двамата с Али останаха сами, той я попита:
— Кажи ми какви са наблюденията ти?
Али се замисли. В този миг Джак видя, че от глезената, нарцистична млада жена, която беше отвлечена в края на миналата година, не бе останала и следа.
— Бих казала, че той определено работи за частна компания.
— Имаше ли нещо, което го уплаши? — попита Джак.
Али напрегна лице, за да се съсредоточи.
— Само едно нещо — това да бъде предаден на руснаците.
— И моето впечатление е такова — кимна Джак, — което ме навежда на мисълта, че компанията, за която работи, не е американска или поне не и основно американска. — Той й се усмихна окуражаващо. — Добре, какво друго?