— Пак тоя язовец — каза един от пазачите, след като той и другарят му внимателно огледаха наоколо — или може би този път е пор.
Джак тъкмо привършваше телефонния си разговор с Денис Пол, след като най-сетне бе намерил време да отговори на спешното му съобщение в гласовата си поща, когато забеляза Аника. Тя стоеше до вратата и разговаряше не с друг, а с дядя Гурджиев, който беше пристигнал очевидно току-що, защото все още не беше свалил мокрото си палто. В този час, когато смътната светлина на утрото бавно пълзеше нагоре по къщата, всички би трябвало да спят. Трябваше да са в леглата си от часове, потънали в сън, докато цялата страна е тиха и застинала и сънува вчерашния ден или пък утрешния, когато болката от тъгата най-сетне ще е утихнала, победена от надеждата. Но опитът на Влад да убие Джак беше обърнал живота в имението с краката нагоре. По нареждане на Каркишвили няколко души от охраната бяха изкарали обитателите на къщата навън, докато Иван Гуров и хората му разпитваха кухненските работници. Щом като предателството на Влад беше разкрито, всички бавно се върнаха вътре, разтърсени от случилото се, премръзнали и мрачни, събраха се в библиотеката, изгълтаха набързо по няколко чаши сливовица и започнаха да се гледат подозрително един друг.
Джак обясни на Пол къде се намира и преди да прекъсне връзката, му каза:
— Сега накарайте хората от АНС, на които им бе наредено да ме убият, да използват уменията си за добра кауза.
Дядя Гурджиев забеляза Джак и Аника се обърна и се затича към него, прегърна го и се притисна силно към гърдите му.
— Толкова се уплаших за теб — прошепна тя в ухото на Джак. — Бях ужасена, че може би са успели.
— Те? — попита я той и се отдръпна от нея, за да погледне лицето й. — Кого имаш предвид?
— Американците, разбира се. — Очите й с цвят на халцедон бяха напълно искрени. — Влиянието на Измайловската не се простира чак до Крим. Поне те не заплашват живота ти, но същото не може да се каже за твоите противни хора.
Тя го беше поставила в опасност в момента, в който го беше подмамила в задната уличка зад онзи нощен клуб в Москва. Но се оказа, че всъщност не е имало истинска опасност за отмъщение от страна на Измайловската, докато тя беше с него и уж мъртвият, смел и далеч по-умен, отколкото изглеждаше, Иван Гуров бдеше и над двама им. След това играта внезапно се беше променила, когато генерал Брент беше изпратил агентите на АНС след тях, а сега, след като тези агенти бяха отзовани, „Ализарин Глоубъл“ беше задействала Влад Отровителя. По каква причина? Защо „Ализарин“ искаха да го убият? Време беше да разбере това.
— Аника, чуй ме, трябва да говоря с Василий Андреев, но искам двамата с дядя Гурджиев да дойдете с мен като свидетели. Знам, че Гурджиев пристигна току-що и сигурно е уморен, но можеш ли да се опиташ да го убедиш да дойде веднага?
— Добре — кимна тя и се върна при входната врата, където Гурджиев се беше задълбочил в разгорещен разговор или спор с Каркишвили, който се беше запътил навън.
Тя докосна ръката на възрастния мъж и макар и с неохота той прекъсна разговора си и се обърна към нея. Тя каза няколко думи в ухото му и Гурджиев хвърли бърз поглед към Джак, който стоеше в очакване. След това той кимна и каза нещо рязко на Каркишвили. Джак предположи, че е нещо от сорта на: „Не забравяй какво ти казах, ще продължим разговора си по-късно!“ Каркишвили излезе навън, а Аника и дядя Гурджиев се приближиха към него.
Докато се бяха разхождали с Али на този етаж от сградата, мозъкът му автоматично беше запаметил разпределението във вид на триизмерно пространство. Затова знаеше, че най-уединеното място е старомодният салон. Стаята имаше прозорци с няколко крила и оловни стъкла, които гледаха към западната страна на сградата, и само един вход с двойна врата, отваряща се към къс коридор, който водеше до кухнята и задната врата.
Когато Джак откри Андреев, той беше с разрошена коса и използваше всяка възможност да хвърли скрит поглед към Али с черните си като копчета очи. В едната си ръка държеше чаша сливовица, а в другата пура и се беше подпрял на полицата над камината. Останалите олигарси ги нямаше. Андреев обясни, че Магнусен им е предложил да се разходят, за да си прочистят главите преди закуска, но на него не му се ходело. Ето защо бе излязъл Каркишвили. Разбира се, те бяха придружавани от двама души от охраната и три от руските ловджийски хрътки. Джак пресметна, че това означаваше, че в къщата са останали само двама от пазачите. Гуров беше заминал с Влад Отровителя за летище „Симферопол север“, за да го предаде на ФСБ. Опразването на къщата идеално отговаряше на целите на Джак.