Джак заби юмрук в диафрагмата на Иван, но едрият мъж сякаш едва усети удара. На свой ред той хвана брадичката на Джак, вдигна я нагоре и така откри врата му. Джак се изви и юмрукът на Иван го халоса отстрани по врата. Ако беше закъснял само със секунда, руснакът щеше да строши гръкляна му. Отблизо мъжът изглеждаше дори още по-едър от него и яростта му беше осезаема. Джак се навеждаше и се извиваше, нанасяше някой и друг удар, но гангстерът го биеше бавно и методично. С крайчеца на окото си той видя как Аника се затича към Иван. Тя го удари, но не последва никакъв ефект. Той замахна към нея с масивната си ръка и тя се дръпна назад и падна на земята. Джак разбра, че не може да очаква повече помощ от нея.
В следващия момент, когато вниманието на Джак се отклони за миг, Иван го обърна към себе си и го стегна в задушаваща хватка. Сега се опитваше да го накара да се извие назад. Джак вложи цялата си енергия в усилието да се придвижи напред, пълзейки агонизиращо бавно по ширината на улицата към мястото в сянката, където предполагаше, че е паднал неговият зиг зауер. В ръкопашен двубой той не можеше да се мери с огромния руснак. Сега пистолетът беше единствената му надежда.
Поемаше си дъх на пресекулки. Имаше чувството, че очите му ще изхвръкнат от орбитите си, докато Иван усилваше натиска си върху трахеята му. Виеше му се свят, в съзнанието му се появяваха ослепителни проблясъци светлина, следвани от обширни бездни от мрак, които заплашваха да го погълнат в невъобразимите си дълбини. Уличката се накланяше пред очите му, сякаш всеки момент щеше да се изсипе в ухото му. Вече не можеше да различава горе от долу и ляво от дясно. Силите му да се бори се изчерпваха. Започваше да се отнася, сякаш напускаше един свят на път за друг и тогава чу нейния глас, гласа на Ема, така както го беше чувал няколко пъти след смъртта й. Веднъж дори я беше видял да се мъжделее между дърветата зад къщата му в края на „Уестморленд Авеню“. Това беше неговото убежище, където някога бе живял с Гъс — едрия чернокож собственик на заложен магазин, — след като бе избягал от баща си, който го тормозеше.
— Татко — повика го дъщеря му. — Татко, къде си?
— Ема…?
— Татко, търся те и не мога да те видя. Къде си?
— Тук съм, Ема… Следвай гласа ми. Усещам, че съм много близо до теб.
— Сега те виждам, татко.
Той чу ужасеното й ахване.
— Трябва да се върнеш обратно…
— Къде да се върна?
— Трябва да се върнеш, татко… Съвсем близо си до пистолета…
Тогава той усети как нещо метално се удари в коляното му. Задраска с дясната си ръка и напипа не своя зиг зауер, а деветмилиметровия пистолет на Иван. Сграбчи го и сложи пръст на спусъка. Беше стигнал до стената на уличката и се наведе колкото се може по-рязко. Челото на Иван се удари в стената и хватката му върху трахеята на Джак се охлаби достатъчно, за да му позволи да завърти пистолета.
Стреля два пъти в корема на руснака.
Следващото нещо, за което си даде сметка, бе, че Аника го дърпа изпод неподвижното тежко тяло на Иван.
— Хайде! — подкани го тя задъхано. — Трябва да се махаме от тук!
— Какво?
— Ти застреля член на Измайловската групировка.
— Нали каза, че е дребна риба.
Той дишаше тежко, опитвайки се да изпълни с въздух изгарящите си дробове. Беше полумъртъв, част от него все още се намираше в онова ефирно и несъществуващо място, където се бе отнесъл преди малко. Все още не можеше да осъзнае напълно какво се бе случило.
— Мислиш ли, че това ще има някакво значение за Каолин Арсов? — Изражението на Аника беше мрачно. — Не може да позволи един от неговите хора — независимо кой — да бъде застрелян, без да отмъсти незабавно. Както е с главите на всички фамилии, репутацията му зависи от две неща — дисциплина и отмъщение.
Той пое протегнатата й ръка и препъвайки се, започна да се отдалечава от трупа.
— Хвърли пистолета! — нареди му тя. — За бога! Хвърли го и да се махаме от тук колкото се може по-бързо!
Джак, който ту се опитваше да тича тромаво, ту едва влачеше краката си, пусна оръжието, както толкова много пъти бе виждал да го прави Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“. Спъна се в нечий крак и забеляза проснатия по лице Милан. Той не помръдваше също както Иван. За миг се зачуди дали и двамата са мъртви. След това излязоха отново на ярко осветената улица и Аника махна на бомбила, отвори задната врата, бутна Джак вътре и се качи след него.