— Искам да кажа, че ръководи всички сили, дори и онези, които досега са били традиционни врагове.
— Да, точно така е. Стои начело на един нечестив съюз.
— Но защо? Каква е целта на „Тринадесет“?
Стигнаха до мястото. Джак, който беше направил грешката да не договори предварително цената, получи безобразно надута сметка. Това обаче беше преди Аника да прекара няколко минути в разправия с шофьора и размяна на поредица от ругатни, чийто смисъл беше твърде неясен, за да го схване Джак. Но явно шофьорът ги разбра достатъчно добре, защото Аника договори цена, която беше десет пъти по-малка от първоначално поисканата. Джак плати и те слязоха от пухтящата бомбила.
— Кой знае какво планират Юкин и Батчук — каза тя. — Със сигурност е нещо зловещо.
Нощта се оказа мека. Каквото беше останало от снега, или се топеше, или беше отнасяно от влажния южен вятър. Диадемата от светлини създаваше едно друго небе — ниско, метално и изкуствено, в което липсваха точките на звездите от мекото, истинско и високо небе.
— Сега — рече тя, като се огледа наоколо, — моля те, кажи ми защо сме тук.
— Виждаш ли този самолет пред нас? — посочи с ръка той. — Той ще ни измъкне от тук.
Тя внезапно спря.
— Кой сте вие, господин Макклюр?
— Мислех, че обръщението „господин Макклюр“ остана в бара на хотела.
— Ти имаш собствен самолет. — Очите й бяха изпълнени със съмнение. — Може би си американски олигарх.
— Не, не съм бизнесмен — отвърна Джак, като я подканяше да върви към самолета и очакващата ги подвижна стълба.
Стори му се любопитно, че един агент на ФСБ не знае кой е той и че работи за президента на Съединените щати.
— И самолетът не е мой. На един приятел е.
— Много богат и могъщ приятел. А ти какъв си — да не си неговият вицепрезидент?
На Джак това му се видя забавно, макар че в действителност тяхното положение не беше много за смях.
— Нека просто да кажем, че и аз съм вицепремиер като Ориел Йовович Батчук.
— Америка няма премиер. — Тя го изгледа още по-подозрително.
— Е, поне засега все още няма.
— Наистина ли нямаш представа кой съм и за кого работя? — попита Джак.
— А трябва ли? Ако си някой, който присъства в международните новини на вестниците, си извън моята компетенция и дори извън моя интерес.
След като един подир друг се бяха почистили в малката тоалетна доколкото могат, Джак и Аника седяха в частния реактивен самолет, докато екипажът правеше последни проверки в пилотската кабина. Капитанът беше казал на Джак, че е получил инструкции, предоставил е плана на полета на летищния персонал и, иначе казано, е готов за излитане.
— Чудех се защо беше в онзи хотел по същото време, в което и аз бях там.
— Може би ни е било писано да имаме страстна любовна афера. — Тя го каза с толкова язвителен тон, че Джак не знаеше какво да й отговори.
— Да, точно така — продължи тя със същия режещ тон. — Проследих те чак от — откъде от Америка си по-точно, господин Макклюр?
— Вашингтон — града, не щата.
След като беше показала какво мисли по въпроса и очевидно незаинтересувана от отговора му, Аника се обърна и се загледа в летището през малкия прозорец от перспекс9. Сега между тях се беше появило особено напрежение, сякаш в последните няколко минути се бяха превърнали в противници. Джак умееше необикновено проницателно да преценява характера на хората, но тази жена беше неразгадаема за него, все едно в съзнанието й имаше различни личности, всяка от които настояваше да й обърнат внимание. В това отношение му напомняше за Али.
Най-сетне тя каза с променен глас:
— Целта ми е, или по-точно беше, да проникна в Измайловската групировка и да събера доказателства срещу Арсов. Сега започвам да мисля, че някой се е почувствал заплашен от разследването ми и че са решили да се отърват от мен.
— Могли са да те изпратят в Сибир.
Тя се обърна отново към него. Петънцата в очите й станаха стоманеносиви.
— Един внезапен натиск отвън би предизвикал раздвижване във ФСБ и по този начин би привлякъл нежелано внимание към „Тринадесет“. Не, това е бил по-добрият начин да се справят с мен — да ме превърнат в изгнаник. — Лицето й стана мрачна маска. — Сега собствените ми хора ще ме преследват и най-вероятно ще ме убият.
— Заради смъртта на Милан.
9
Търговско наименование на здрава и прозрачна акрилна пластмаса, която може да бъде използвана вместо стъкло. — Бел.прев.