— Знаеш за тези трудности. — Лицето й беше помрачено от ново подозрение. — Стори ми се, че каза, че не си агент.
— Не съм, но познавам доста хора, които са, и всички те казват едно и също нещо. Е, дори и да не си го признават, мога да го видя в постъпките им.
— Но в моя случай вредата беше нанесена дълго преди да се присъединя към ФСБ — призна тя, като за пръв път, откакто се бяха срещнали в бара, прояви искрица неподправен интерес.
— Баща ти ли? — предположи той.
— Вариация на онова, което се случва толкова често на жените. — Тя извади цигара от дамската си чанта, която беше успяла да измъкне от калта на уличката, но сетне, като си спомни къде се намира, я пусна обратно и се намръщи. — С брат ми споделяхме една и съща стая, което е доста често срещано в тази страна. След като станах на дванайсет, той ме изнасилваше нощ след нощ с опрян в гърлото ми ловен нож. Когато свършваше и все още беше върху мен и в мен, той не спираше да ми повтаря: „Ако кажеш на някого, ще ти прережа гърлото.“ След това, за да бъде заплахата му реална, правеше резка върху тялото ми и ме караше да вкуся от собствената си кръв. „За да не забравиш никога да си държиш езика зад зъбите“, казваше ми той. Всяка нощ ме порязваше, сякаш бях слабоумна и никога нямаше да го запомня.
Звукът на турбините стана по-силен, а дрънченето и вибрациите в кабината — по-осезаеми, но Джак виждаше, че подвижната стълба е още на мястото си. Вниманието му се насочи отново към Аника. В гласа й нямаше и помен от самосъжаление.
— Къде е той сега? — попита Джак.
— Брат ми ли? Надявам се, че в ада. Не че имам и най-малкото желание да разбера. Аз не съм жертва.
Изрече последната дума с такава сила, сякаш в нея имаше отрова. Джак не можеше да я вини, но той подозираше, че тя греши заради думите на брат й: „Ако кажеш на някого, ще ти прережа гърлото.“ Когато ги беше прошепвал в ухото й, те бяха действали като зловещ опиат, тровещ съзнанието й и принуждаващ я да отхвърля всеки, който е искал да се доближи до нея и да я защити — всеки, който би могъл да навреди на брат й или да попречи на отвратителните му постъпки. Затова тя е продължавала да мълчи и се е затворила за всеки, който би могъл да й помогне — „Ще ти прережа гърлото“. От тази гледна точка тя беше отстъпила пред брат си и все пак беше негова жертва. Силата й, която беше удивителна и с много измерения, беше съсредоточена изцяло в защитната обвивка, която бе изградила, за да запази все още уязвимата си сърцевина.
Както често се случва в живота, общите неща събират хората. Той и Али се бяха сближили, защото и двамата бяха аутсайдери. Джак се зачуди дали би могъл да пробие бронята на Аника и реши, че си струва да опита.
— При мен пък беше баща ми — каза той бавно, като преднамерено поставяше еднаква тежест върху всяка дума, така че тя да обърне внимание, да разбере важността им. — Казваше, че ме бие, защото съм глупав, защото се прибираше пиян всяка вечер и предполагам, защото мразеше самия себе си и живота си. Една нощ ми дойде до гуша и си тръгнах.
— Да, разбира се, защото си мъж. — В тона на Аника имаше по-скоро примирение, отколкото горчивина, сякаш бе размишлявала над тази несправедливост толкова често, че тя се беше превърнала в нещо банално. — Мъжете могат да си тръгнат когато пожелаят, нали? Докато жените — къде могат да отидат те? Дори положението да е отвратително и непоносимо, те имат само този дом и семейство, даже животът в тях да е отровен. Защото на улиците ги очакват робство и смърт.
Тя потрепери сякаш от някакъв личен спомен. След това обърна глава и внезапно отново стана неспокойна.
— Не трябваше ли вече да сме излетели?
В този момент по пътеката към тях се приближи един от помощниците.
— Съжалявам за закъснението, господин Макклюр — извини се той, — но един човек иска да разговаря с вас.
Джак си помисли, че тези помощници на Карсън винаги бяха твърде възпитани и твърде официални или пък просто такива бяха всички служители на президента, за които уважението и протоколът се бяха превърнали в начин на живот.
— Кой…? — Аника изглеждаше разтревожена.
— Успокой се — каза й Джак, докато се изправяше. — За каквото и да става въпрос, аз ще се погрижа.