Той тъкмо се насочваше към вратата, когато Наоми Уайлд, началникът на групата на Сикрет Сървис, отговаряща за Лин Карсън, влезе с енергична стъпка в кабината.
„По дяволите! — помисли си Джак. — Какво прави тя тук? Да не би да се е случило нещо с първата дама?“
Уайлд се усмихваше, макар и доста смутено, сякаш се бе издънила по някакъв непоправим начин. Това беше странно, защото тя беше уверена в себе си и превъзходно обучен агент. Имаше достатъчно вяра в целия си екип, но сега изглеждаше като риба на сухо, като жена, която се е оказала в ситуация, за която няма отговор или, по-скоро, отговорът не й допада. Налагаше й се да диша въздух, вместо да е във водата, където й е мястото.
— Съжалявам, че ви задържах, господин Макклюр — извини се тя, — но както ще разберете, нямах друг избор.
Тя пристъпи навътре в кабината, сякаш някой я побутна и този някой мина покрай нея, все едно тя не съществуваше или пък от нея вече нямаше нужда.
Причината за изключително притеснения вид на Уайлд веднага се изясни на Джак. Помисли си: „О, не, господи!“, защото в момента гледаше ухиленото лице на Али Карсън, дъщерята на президента.
5.
— Здравей, Джак, изненадан ли си да ме видиш? — попита Али, веднага щом влезе в кабината.
Джак се вторачи в Наоми Уайлд, която трепна под погледа му, след това примирено сви рамене. Беше удивително как Али успяваше да подчинява на желанията си хора като Уайлд, която иначе беше прекрасно обучена, лоялна и смела професионалистка. Това беше нейната особена дарба — в промеждутъка между встъпването на баща й в длъжност и онова, което се случи веднага след това, тя се беше научила да използва крехкото си душевно състояние, за да получава каквото иска. Ще ме заведете ли в Русия? Добре. Става ли да си прекарвам времето с Джак, вместо с теб и с мама? Добре, скъпа. Джак можеше само да си представи какъв е бил разговорът между Лин и дъщеря й този път. Дали бе заплашила, че ще избяга, бе изиграла някакво състояние на импулсивно скитничество или бе инсценирала пристъп на тежка депресия, която може да доведе до самоубийство? Всички тези възможни симптоми на онова, през което бе преминала, са й били най-подробно разяснени от докторите, психиатрите и терапевтите в медицинския център „Бетесда“, в който се лекуваха президентите и техните семейства. Очевидно тя беше попила подробностите, така че да може да ги използва като оръжия на семейното бойно поле. Лин беше казала, че дъщеря й е започнала отново да се преструва. Само един господ знаеше какво всъщност е душевното й състояние.
Джак възвърна самообладанието си и застана пред Уайлд, така че Аника да не се вижда. Последното нещо, от което имаше нужда в момента, бе да отговаря на неудобни въпроси — коя е тя, защо е тук и защо не е проучена.
— Какво, по дяволите, прави тя тук?
Уайлд трепна забележимо и отвърна:
— Ще пътува с вас.
— Какво? Не може да го направи. Там не е безопасно.
— На мен ли го казвате, господин Макклюр.
Точно в този момент мобилният телефон на Джак иззвъня.
— По-добре се обадете — посъветва го Наоми Уайлд — ФЛОТУС е.
Тя имаше предвид първата дама на Съединените щати.
Джак приближи телефона до ухото си с известно безпокойство. Фактът, че Али предпочиташе да бъде с Джак, бе станал причина за известни търкания между него и Лин Карсън. Онова, което очакваше сега, бе сериозно нахокване, чиято кулминация щеше да е строга заповед да изпрати дъщеря й обратно заедно с Уайлд.
— Здравей, Джак. — Гласът на Лин в слушалката беше хладен.
— Госпожо, ако ми позволите, Али не може да дойде с мен — каза той. — И дума не може да става за това.
— Желая ви успех — обади се Уайлд, като кимна едва забележимо към Али. — Ще чакам отвън, господин Макклюр. Няма да си тръгна, преди да я придружите до лимузината или докато не излетите.
— Опасявам се, че никой от нас няма избор, Джак — призна Лин Карсън. — Колкото и да ми е неприятно да го призная, но тя е по-добре, когато е с теб.
— Едуард никога не би позволил…
— Едуард не е тук — рязко го прекъсна гласът на първата дама. — Той лети за Щатите и не му се налага да се занимава с дъщеря си и нейните заплахи, че ще се изплъзне от охраната си и ще се изгуби из улиците на Москва. Можеш ли да си представиш какъв кошмар би било, ако това се случи? А ти знаеш по-добре от много други защо не смея да я държа заключена.
— Но, госпожо Карсън, не можете да очаквате, че ще я взема сега.