— Мога и ще го направя. Чуй ме, Джак. Знам, че имаме своите различия и може би никога не съм ти казвала колко много оценявам всичко, което си направил — и продължаваш да правиш — за дъщеря ми. Но тази нощ те моля да се погрижиш тя да е в безопасност. През следващата седмица имам важни държавни церемонии, на които трябва да присъствам. Не искам да ходя на нито една от тях, но нямам избор — в момента това ми е работата и аз трябва да я свърша. Същото се отнася и за теб. Нужно ли е да повтарям, че Али заплаши, че „ще напусне резервата“, както цветисто се изрази тя. Познаваш я, Джак, тя не отправя безпочвени заплахи. От американската преса я налитат като мухи на мед от… инцидента по време на встъпването в длъжност насам. Те ще задават твърде много въпроси и когато тя не се появи на церемониите, блоговете в интернет ще гръмнат.
Джак се обърна и видя, че Али се отправи по пътеката към мястото, където седеше Аника, и след това се завъртя, за да се обърне към нея.
— Джак е женен. Казал ти е, нали? — попита тя Аника.
— Не сме говорили по този въпрос — отвърна Аника. — Не че има някакво значение.
— Така ли? — повдигна вежди Али. — А аз си мислех, че има. Изглеждаш като жена, готова да скочи в леглото с първия срещнат мъж.
Джак, който вече се отчайваше, каза:
— Лин, това е много лоша идея.
— Ако имаш по-добра, нека да я чуя — отвърна тя.
— Да скочи в леглото? — повтори объркано Аника.
— Да се чука — натърти Али. — Думата „чукам“ я разбираш, нали?
— Добре, добре. — Джак се чувстваше като попаднал в капан заради необмислената постъпка на Али, както и заради неспособността на майка й да я контролира. — Тя остава с мен.
— Благодаря, Джак. Няма да забравя тази услуга.
— Едва ли може да бъде наречена „услуга“, когато… — Той осъзна, че от другата страна вече няма никой.
Затвори телефона и побърза да се върне в задната част на самолета.
Аника се усмихна на намръщеното лице на Али и попита:
— Джак Макклюр, коя е тази възхитителна палавница?
— Тя е моята сурогатна дъщеря — отвърна Джак, без да се поколебае.
Това изречение, казано на човек, когото Али не познаваше, оказа същия ефект като търкането на вълшебната лампа от Аладин. Истинската Али или по-скоро онази, позната на Джак от спокойните и тихи моменти, които бяха прекарали двамата, се появи като някой джин, надарен със силата да омагьосва всеки, който го погледнеше.
— Казвам се Али. Джак е мой баща — представи се Али, свали тъмносиния си анорак и се тръсна на седалката срещу Аника.
— Аз съм Аника.
Тя погледна Аника критично и изпитателно, сякаш беше Ана Уинтур10, която интервюира потенциална кандидатка за своя асистентка.
— Но всъщност ти наистина го смяташ за своя сексиграчка, нали?
Аника, изглежда, не се засягаше от преднамерените провокации на Али. Поне засега.
— Какво те кара да мислиш така?
— Погледни се само как изглеждаш с тези високи токчета, които сякаш казват „Ела и ме изчукай“. Виж се как си се облякла — циците ти са изхвръкнали навън, устните и ноктите ти са в кървавочервено. И, господи, миришеш на стар бардак.
— С приятелката ми мислехме да ходим по клубове — кротко отвърна Аника.
— О, това обяснява всичко. — Али се наведе и я погледна злобно.
— Знаеш ли, мисля, че това е твой проблем, не мой — заяви Аника. — Държиш се като ревнива любовница.
Али отскочи назад като ухапана, което в известен смисъл си беше вярно.
— Какво, мамка му, искаш да кажеш?
— Да, получаваш две неща едновременно. Имаш баща, който не ти е баща. — Аника се възползва от предимството си по начин, който макар и да не беше съвсем жесток, накара Джак да си помисли, че думите на Али я бяха засегнали или поне я бяха накарали да се защитава. — Няма нищо лошо да си увлечена по този мъж, нали? Да имаш сексуални или други фантазии за него.
— Ти изобщо не ме познаваш — отсече Али вдървено като войник, който се обръща към висшестоящ.
— Напротив — неумолимо отвърна Аника, — познавам те доста добре. За разлика от господин Макклюр истинският ти баща е като постоянно надвиснала над теб сянка. Предпочиташ да го смяташ за чужд човек, като същевременно копнееш за неговото одобрение и любов.
— Здравейте, дами — намеси се Джак и застана между тях и в прекия, и в преносния смисъл. — Опознахте ли се?