— Не, мамка му — заяви Али, докато се изправяше. — Тя е пълна откачалка.
Джак сложи ръка на рамото й.
— Седни, Али. Трябва да поговорим за някои неща.
— Господин Макклюр — обърна се към него Аника с нотка на неотложност в гласа, — не мислите ли, че е благоразумно да тръгваме?
— След малко — с колкото се може по-успокоителен тон каза Джак. — Тази ситуация трябва да бъде изяснена, преди да излетим.
— Каква ситуация? — попита Али. — Да тръгваме. Аз съм готова, смахнатата кучка е готова, какъв е проблемът?
— Ти — отвърна Джак. — Ти няма да идваш с нас.
— О, напротив, ще дойда — отсече Али и скръсти ръце на гърдите си.
— Али, бъди разумна…
— Това не е силната ми страна.
— Не се опитвай да ми играеш номера с момичето с увреждания. — Въпреки желанието си Джак позволи на гнева си да вземе връх.
— Аз съм увредена. Ти знаеш това по-добре от всеки друг.
— Твърде умна си, за да си увредена по начина, който безпокои докторите и родителите ти. — Джак се втренчи в нея, някой трябваше да вземе надмощие, иначе нещата щяха да излязат от контрол. — Знаеш това и аз го знам, така че да престанем с глупостите. Правилата са ти ясни. Каквито и игрички да си играеш с останалите, на мен не ми минават тези номера.
Тя не издържа втренчения му поглед и сведе очи към пода.
— Направо умирам в онази хотелска стая, Джак. — Гласът й стана съвсем тих. — Не мога да се върна. Моля те. Умолявам те.
— Там, където отивам, ще бъде твърде опасно…
— Не толкова опасно, че смахнатата кучка да дойде, не е ли така? — кисело отбеляза тя.
— Това няма нищо общо — неумолимо рече Джак. — Али, свикни с мисълта, че се връщаш обратно. Не мога да позволя да ти се случи нещо лошо.
Тя отново се изправи и се обърна към него с умоляващо лице.
— Но не разбираш ли, че ако остана още една нощ в онази хотелска стая, наистина ще ми се случи нещо лошо, Джак. Не се шегувам и не говоря глупости.
Джак се колебаеше и точно тогава Аника допусна тактическа грешка.
— Предполагам, че не й вярвате, господин Макклюр — каза тя. — Не може сериозно да обмисляте възможността да й позволите да остане на борда.
Али замълча и това беше най-умното нещо, което можеше да стори. Всъщност, когато по-късно се замисли, Джак заподозря, че тя беше изиграла майсторски и него, и Аника. Винаги знаеше как да получи онова, което иска. В момента обаче той беше зает с други неща. Познаваше Али добре — по-добре от родителите й и със сигурност по-добре от лекарите й, които тя мамеше с удоволствие. Отчаянието в очите й беше искрено. Беше го виждал преди, когато я беше спасил от къщата на Морган Хер.
Отчаянието в този поглед беше голо, необуздано и стихийно. Беше като един отделен свят и можеше да спре времето или казано с по-прости думи — да накара миналото да се прояви в настоящето. С този поглед тя и Джак бяха запратени обратно във времето до момента, когато той я беше спасил, когато опасността беше така осезаема като нечия ръка, стиснала те за гърлото или дръпнала те за ръкава на улицата през нощта. Между тях имаше негласно разбиране, че в онзи момент нищо не беше безопасно, нищо не беше сигурно, че навсякъде около тях дебнеха опасност и неизвестност. Нищо не създава по-силна интимност и неразрушима връзка от ситуация като тази.
Ето защо сега Джак се обърна към очакващия го помощник и каза:
— Затворете вратата и да тръгваме.
Али не погледна към Аника, нито се опита да злорадства, както спокойно можеше да направи. Вместо това тя невинно целуна Джак по бузата и прошепна „Благодаря ти“ в ухото му, преди да се върне на мястото си и да си сложи колана.
— Не ме карай да съжалявам за онова, което сторих — рече й той на свой ред, макар в действителност част от него вече съжаляваше.
Още докато започваха да се движат по пистата, му се прииска да повика помощника и да му каже да спре самолета. Докато сядаше, си каза, че Уайлд вече трябва да си е тръгнала с лимузината, но така и не разбра дали тази мисъл беше своеобразна утеха, за да намали бремето на вината, която вече изпитваше, или действителен факт, защото нарочно не погледна през прозореца. Така и не узна дали колата наистина е заминала, а заедно с нея и възможността му да постъпи другояче. Беше направил своя избор и трябваше да живее с последствията от него.
6.
— Какво става с теб? — попита Джак.