Възрастният мъж извади наскоро изпрана, изгладена и старателно сгъната ленена носия кърпичка. Подобно на офталмолог той използва едното й ъгълче, за да попие сълзите на Аника, преди да са се спуснали по страните й.
— Сега, малка моя, ми разкажи в какви неприятности си се забъркала този път.
Преди да се обърне към стареца, Аника хвърли бърз, съучастнически поглед към Джак, вероятно за да го предупреди да мълчи.
— Този път мисля, че ще е най-добре да не ти казвам нищо.
Известно време дядя Гурджиев не отрони нито дума. Докато бяха разговаряли, отпивали от чая си и хапвали бисквити, прозрачните дантелени завеси от двете страни на прозорците улавяха светлината отвън и тя ги очертаваше ясно, придавайки им плътност, каквато те никога не можеха да имат. Сега стаята се беше изпълнила с такова напрежение, че дори времето забави своя ход и започна да пълзи. Всички, дори и Али, очакваха реакцията на дядя Гурджиев, сякаш бяха някакви учени, събрани около вулкан, готов да избухне, след като е дрямал десетилетия наред.
— Това не ми харесва, малка моя — рече той, след като известно време сякаш не можеше да реши какво да й отговори.
Извади дебел плик от кафява хартия и го отвори. Наклони го и изсипа от него три паспорта.
— Сега, когато си американка, малка моя, вече нямаш нужда от виза, за да влезеш в Украйна, но съм ти приготвил една, в случай че решиш отново да бъдеш рускиня.
— Благодаря ти, дядя Гурджиев.
Тя се наведе и започна да събира документите, но когато се готвеше да ги мушне отново в плика, старецът я спря, слагайки ръка върху ръцете й.
— Искам да ми отговориш на следния въпрос, малка моя: мислиш ли, че съм твърде стар, за да ти помогна повече от това, което вече направих?
— Не, съвсем не, дядя Гурджиев — Аника изглеждаше разтревожена, — просто аз…
Джак веднага съзря възможността и се възползва от нея.
— Онова, което Аника се опитва да каже, е, че аз имам нужда от малко помощ, за да открия някого тук, и тя не е сигурна дали трябва да ви помоли за това.
Дядя Гурджиев дръпна ръката си от ръцете на Аника и се облегна назад. Огледа Джак с проницателен, преценяващ поглед, изострен от десетилетията жизнен опит. По лицето му бавно плъзна усмивка, той вдигна показалец и го размаха в насмешливо, приятелско предупреждение.
— Виждам какво искате да направите, млади човече, не мислете, че не виждам, но… — той прониза въздуха с пръста си, — ако говорите сериозно, нека да чуя какво имате да казвате, защото съм сигурен, че моята Аника иска само да ме защити, макар истината да е, че никога досега не съм имал нужда от защитата й.
— Сега нещата са различни, дядя Гурджиев — възрази Аника.
— Тихо, дете! Остави младежът да говори на спокойствие и след това ще решим дали е дошъл на правилното място в Киев, хммм.
Джак се съсредоточи и се опита да не обръща внимание на никого, освен на стареца. Той се зачуди дали онова, което се готвеше да каже, беше нарушение на правилата за сигурност, като се имаше предвид коя е Аника и къде е работила. Но сега не можеше да промени нищо. За момента единственото, което можеше да направи, беше да продължава напред в мрака и да види какво ще се случи след това.
— Преди шест дни един мъж на име Лойд Бърнс бе убит на остров Капри край Неапол.
— Знам къде е остров Капри — рече дядя Гурджиев. — Може и да съм фалшификатор, но, бога ми, не съм простак. Всъщност може да се изненадате, но на младини бях нещо като учен, занимавах се с Рим. Прекарах две седмици на този величествен остров в опити да проследя втората половина от живота на Цезар. — Той махна с ръка ни Джак да продължи.
— Онова, което е важно, е, че Бърнс изобщо не е трябвало да бъде в Капри. По график е трябвало да бъде тук, в Киев. Всъщност той е бил в Киев допреди около десетина дни, когато е отлетял, без да съобщава на никого за това.
— И кой е този Лойд Бърнс, млади човече?
— Той беше важен американски сенатор.
Настъпи задушаваща тишина, каквато човек може да изпита само в най-забутаните ъгълчета на забравени библиотеки или отдавна погребани мощехранителници.
Дядя Гурджиев беше потънал в размишление с поглед, вперен в тавана.
— И така, човек би предположил, че вие също се занимавате с политика, господин Макклюр.
Възрастният мъж за пръв път се обръщаше към него по име.
— Може и така да се каже — отвърна Джак.